Българските работодателски организации алармираха, че има дефицит на технически специалисти на трудовия ни пазар и настояват за държавни стипендии за инженери и технолози. Експерти по кариерно развитие също предупредиха, че през следващите години се очаква засилено търсене на всякакви инженерни специалисти: биомедицински инженери, 3D инженери, скейт парк инженери (изготвят дизайн за скейтъри и площадки), оптични инженери, машинни и електро-инженери, инженери автоматизация, инженери продажби, инженери химици.

Според данни на компания за човешки ресурси се забелязва растящ недостиг на инженерни кадри в световен мащаб. Проучване гласи, че 70% от редовните аспиранти в електро-инженерните науки в САЩ са чужденци. Процентът на чужденците в индустриално-инженерните, химико-инженерните и механико-инженерните науки е повече от 50 на сто. Подобно е положението и на "фронта" на физиката - усеща се дефицит на специалисти физици, както в световен мащаб, така и в нашата страна. От Съюза на физиците в България съобщиха преди дни, че училищните ръководства вече трудно намирали преподаватели по физика, най-често предметът се преподавал от учители, чиято първа специалност е химия или биология.

Миналата година броят на приетите студенти във Факултета по физика в Софийски университет е рекордно нисък - малко над 60 души. Преподавателите смятат, че се е скъсала връзката със средното образование, защото в училище часовете по физика са крайно недостатъчни, в кабинетите по физика липсват достатъчно уреди и пособия и затова е логично после децата да нямат готовност и желание да продължат образованието си с тази специалност. Те просто нямат време да обикнат физиката. Митът за тежкото следване допълнително отблъсква кандидатите. Позициите, на които могат да бъдат назначени у нас след като получат дипломите си, са ограничени, заплащането е ниско, казват експертите.

Над 90 на сто от физиците, завършили образованието си в страната ни напускат България и потеглят към няколко предпочитани дестинации: САЩ, Канада, Русия, Китай, Западна Европа, огласиха миналата година преподаватели от СУ. Те изказаха съжаление, че у нас все още няма мониторинг на движението на завършилите висше образование българи и е трудно да се проследи какво се случва с "мозъците" на България - къде отиват, колко остават в страната, колко се завръщат обратно в нея.