Съвети за превантивни мерки срещу ухапване от кърлежи, както и за изваждането им, след като вече са се забили дава Регионалната здравна инспекция във Варна, научи Moreto.net.

Да се избягва посещение на райони с гъста растителност и висока влажност, поради благоприятните условия за развитие на кърлежите. За почивка в природата да се използват утъпкани и лишени от буйна растителност места. Специалистите съветват да се използват репеленти (отпъждащи кърлежите препарати) под формата на лосиони, спрейове, кремове и др.

Внимание трябва да се обърне и на облеклото, с което излизаме в тревни площи. Препоръчват се панталони с пристегнати крачоли, дрехи с дълги ръкави, както и високи обувки. След разходка пък е добре да се огледа тялото за наличие на кърлежи, които своевременно следва да се отстранят, като се внимава да не се спукат или смачкат. От РЗИ съветват още за редовно преглеждане и обезкърлежаване на домашните любимци.

Ако все пак насекомото вече е успяло да се впие в кожата има няколко препоръки за действие. Кърлежите не се третират предварително. Улавят се близо до кожата с пинсета, или ръка облечена в ръкавица и се изтеглят, като се внимава да не се разкъса тялото или да не се откъсне устният апарат. Ако част от устния апарат се откъсне и остане в кожата той се отстранява със стерилен инструмент в лечебно заведение. Мястото на ухапване се обработва с йод или спирт. Ухапаният трябва да се самонаблюдава 30 дни за: общи прояви – температура, ставни и мускулни болки, главаболие, обрив по тялото; локални прояви – на мястото на ухапване – зачервяване, оток, болка. При подобни симптоми е задължителна консултацията с личния лекар или специалист инфекционист.

Кърлежите са членестоноги, които спадат към тип Arthropoda, клас Arachnida. Най-важен в епидемиологично отношение е разред Parasitiformes, към който спада семейството на иксодовите кърлежи, познати още като пасищни. Кърлежите паразитират по животните и човека и са преносители на редица микроорганизми, много от които патогенни за човека и животните – вируси, рикетсии, бактерии, пртозои. Те паразитират върху много групи гръбначни животни (земноводни, влечуги, птици, бозайници), при което причинителите на заболявания могат да се предават от поколение на поколение и от една фаза на развитие на друга. Това ги прави не само преносители, но и резервоари на инфекциите. Кърлежите са преносители на Кримска- Конго хеморагична треска, Марсилска треска, Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Ку-треска, Туларемия, Бабезиоза и др.

Ixodes ricinus заема най-голям дял от всички видове кърлежи, свалени от хора. Възрастните паразитират върху едър и дребен рогат добитък, диви копитни, хищници, зайци, таралежи, а ларвите и нимфите по дребни гризачи, насекомоядни и птици. Влаголюбив вид, който се среща предимно в предпланинските и планински райони и Черноморието. През последното десетилетие се наблюдава навлизането му в населените места – градини, паркове и вилни зони. Преносител е на причинителя на Лаймската борелиоза, на кърлежовия менингоенцефалит, ерлихии, участва в разпространението на туларемия. Лаймската борелиоза се проявява с общи симптоми (отпадналост, повишена температура, увеличени лимфни възли) и кожни промени, а при част от пациентите и със засягане на нервната система, сърцето и ставите.

В РЗИ-Варна работят две лаборатории в помощ на гражданите след ухапване от кърлеж – биологична и вирусологична. В биологичната лаборатория се приемат кърлежите свалени от хора след ухапване. Извършва се систематично определяне на вида кърлеж и степента на кръвонасмуканост.

Във вирусологичната лаборатория се извършва изследване за Лаймска борелиоза поне 21 дни след ухапване от кърлеж или при наличие на клинична изява на заболяването, установено от инфекционист или кожен специалист. Като първа стъпка се прави изследване по метода ELISA. След установяване на положителен резултат се прави потвърдително изследване.