39-годишният Еманюел Макрон, най-младият държавен глава от времето на Наполеон, e лицето на промяната във Франция.

Хубавото е, че и движението му е младо, защото у нас имаме опит с млад премиер начело на столетница и той не беше особено положителен. Имаме предвид Жан Виденов, който беше на 34 години като стана министър-председател.

Засега изглежда като че ли французите имат най-голям късмет с новата вълна в политиката. Великобритания беше първа и там „вятърът“ донесе Брекзит. Обществото изпусна ли парата или - не? Ефектът още не е непълно ясен, но със сигурност ЕС преживя излизането на Великобритания. Остава да видим дали и Великобритания ще запази целостта си след излизането от съюза.

В САЩ промените докараха на власт милиардера Доналд Тръмп. Екстравагантното му поведение не се харесва на значителна част от избирателите, както и на част от американската администрация: протестите и компроматната война между него и ФБР го доказва. Кой ще я спечели и на каква цена - също още е трудно да се каже категорично. Според информация, появила се през седмицата, обаче, британските букмейкъри залагат над 50 процента за импийчмънт.

Макрон е последният нов политик и засега изглежда с най-голям потенциал. В кандидат-президентските избори той се яви с основаното от него движение „Напред!“, което не носи в платформата си нито леви, нито десни партийни политики, а по-скоро се стреми към обединение на различията. Тази линия той запази и в назначенията на кабинета си(Франция е президентска република и кабинетът се назначава от президента), който включва опоненти от ляво и дясно, както и експерти без политически опит.

Самият Макрон е бил в политиката за кратко: преди това е работил като държавен служител и банкер. През 2012-та става старши съветник на предишния президент Франсоа Оланд, а после – негов министър на икономиката и финансите. През 2015-та, Макрон напуска партията на социалистите, за да стане независим. След по-малко от година обяви създаването на движението „Напред!“ (сега „Република, напред!“) - голямо разочарование за Оланд, който се почувства предаден от протежето си. През август 2015-та Макрон напусна държавния си пост, а до ноември 2016-та, кандидатурата му за президент вече беше факт.

На последните парламентарни избори и у нас имаше подобно центристко движение, на Христо Иванов Да България. Паралел може да се потърси и по линия на това, че Христо Иванов също има малък политически опит и беше министър, само че на правосъдието, във втория кабинет на Борисов.

До тук с приликите. Иванов си постави като основна цел борбата с корупцията, а Макрон „как да се оправи положението?“. Въпросът на Макрон беше точен, макар и отворен за по-широка интерпретация: на втория тур на изборите, той застана срещу кандидата на националистите Марин льо Пен, след като левият и десният кандидат не стигнаха до балотаж, т.е. положението във Франция беше напечено, както и да се погледне. Всъщност, Макрон говореше как да се решат икономическите и социалните проблеми на хората. У нас, избирателите не припознаха проблемите си в платформата на Иванов. Това беше обективно и той остана „под чертата“.

Интересен детайл относно Да България, за която се считаше, че се финансира основно от САЩ, излезе в хода на аферата ЦУМ-гейт. От прокуратурата споменаха, че движението се подкрепя от Сашо Дончев, изпълнителният директор на „Овъргаз“ и бивш съдружник на Илия Павлов в „Мултигруп“. Христо Иванов отрече това да е истина,но от друга страна - беше дал предизборна заявка, че може да влезе в коалиция с БСП.

Във Франция нещата са по-рафинирани и там клюката, която излезе около Макрон беше свързана само с личния му живот и по-възрастната му съпруга. Дали зад гърба му е застанала част от икомомическия естаблишмънт на страната? Все пак, той е бивш банкер и успя за много кратко, по-малко от година, да направи партия, да се яви на избори и да ги спечели.

Така или иначе, в програмата на Макрон има доста отстъпки към „малкия човек“ и заявки за дълбоки икономически реформи. „Разделението и фрагментацията на обществото трябва да бъдат преодолени. Нищо няма да ме спре да защитавам интересите на Франция“, заяви новият френски президент при встъпване в длъжност.

Той обеща на избирателите възстановаване на доверието в икономиката и намаляване на социалните разичия в обществото, борба с тероризма и справяне с мигрантската криза. Макрон ще отдели специално внимание на мерките за овладяване на промените в климата и определи като основно предизвикателство пред управлението си справянето с “крайностите на капитализма“.

Преди духът на политическите промени да завладее различни държави с голямо геополитическо влияние (Великобритания, САЩ, Франция), се случи известно пренареждане в света на капитала. В края на 2015-та малка университетска лаборатория даде старт на кризата „Дизелгейт“, която установи, че германският автомобилен концерн "Фолксваген" мами с тестовете за вредни газове при дизеловите автомобили. В резултат от скандала, паднаха продажбите на компанията, тя отнесе глоби и съдебен процес, а това на свой ред пренареди играчите в автомобилния сегмент. Наскоро две американски технологични компании – „Гугъл“ и „Файсбук“ отнесоха солени глоби в Европа.