Събития

1260 г. – Хубилай става хан на Монголската империя.

1835 г. – В Белгия, между Брюксел и Мехелен, е открита първата европейска железопътна линия.

1873 г. – Дания и Швеция сключват Скандинавски паричен съюз.

1876 г. – При потушаването на Априлското въстание е извършено Баташкото клане.

1876 г. – Издаден е първи брой на вестник „Нова България“

1891 г. – Концертната зала Карнеги Хол в Ню Йорк, построена от филантропа Андрю Карнеги, официално е открита с концерт, дирижиран от руския композитор Пьотър Чайковски.

1893 г. – Срив на Нюйоркската фондова борса дава началото на икономическа рецесия в САЩ.

1921 г. – Коко Шанел представя легендарния парфюм Chanel No. 5.

1925 г. – Със закон в България са създадени първите държавни трудови борси и са предвидени временни компенсации при безработица.

1930 г. – Ейми Джонсън е първата жена, която започва полет със самолет от Англия до Австралия сама.

1935 г. – Италия напада Етиопия, завладява столицата Адис Абеба и разширява колонията си в Източна Африка.

1945 г. – Втората световна война: Американските войски освобождават концентрационния лагер Матхаузен в Австрия.

1945 г. – Йемен става държава членка на Арабската лига.

1948 г. – Създаден е ПФК ЦСКА (София).

1949 г. – В Лондон е създаден Съветът на Европа и датата се чества неофициално като Ден на Европа.

1955 г. – Западна Германия става независима държава, след като Съюзническата мисия се саморазпуска.

1961 г. – Програма Мъркюри: САЩ изстрелва първия си пилотиран космически кораб, който извършва суборбитален полет с продължителност 15 мин., а астронавтът Алън Шепърд става първият американец пътувал в Космоса.

1967 г. – Великобритания изстрелва първия си спътник – Ариел 3.

1992 г. – С декларация на Народното събрание България признава задължителната юрисдикция на Международния съд в Хага.

1992 г. – Кримският парламент обявява независимостта на Крим и с проведения през август референдум потвърждава този статут.

1997 г. – България се присъединява към оръжейното ембарго, наложено от Организацията на обединените нации на Югославия заради военния конфликт в Косово.

2000 г. – 58-годишният Ахмед Сезер, дотогавашен ръководител на Турския конституционен съд, е избран за десети президент на Турция.

2005 г. – Тони Блеър става първият премиер на Лейбъристката партия, спечелил трети последователен мандат.

Родени

1210 г. – Алфонсо III, крал на Португалия († 1279 г.)

1479 г. – Амар Дас, трети сингхски Гуру († 1574 г.)

1747 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя († 1792 г.)

1813 г. – Сьорен Киркегор, датски теолог и философ († 1855 г.)

1818 г. – Карл Маркс, германски философ и икономист († 1883 г.)

1820 г. – Сергей Соловьов, руски историк († 1879 г.)

1826 г. – Евгения, императрица на Франция († 1920 г.)

1833 г. – Фердинанд фон Рихтхофен, германски географ († 1905 г.)

1834 г. – Виктор Хартман, руски художник и архитект († 1873 г.)

1840 г. – Йосиф I, български екзарх († 1915 г.)

1846 г. – Хенрик Сенкевич, полски писател, Нобелов лауреат през 1905 г. († 1916 г.)

1878 г. – Алберт Сониксен, американски журналист († 1931 г.)

1880 г. – Сотир Маринков, български военен деец († ? г.)

1883 г. – Арчибалд Уейвъл, британски офицер († 1950 г.)

1886 г. – Георги Дамянов Йотов, деец на БЗНС († 1923 г.)

1889 г. – Макс Фремерай, германски офицер († 1968 г.)

1896 г. – Лилиан Ротер, унгарски психоаналитик († 1981 г.)

1898 г. – Крум Лекарски, български военен и спортен деец († 1981 г.)

1902 г. – Димитър Стоевски, български писател и преводач († 1981 г.)

1906 г. – Банчо Банчевски, български оперен певец (баритон) († 1988 г.)

1908 г. – Курт Бьоме, германски оперен певец (бас) († 1989 г.)

1911 г. – Андор Лилиентал, унгарско-съветски шахматист († 2010 г.)

1919 г. – Георгиос Пападопулос, гръцки диктатор († 1999 г.)

1919 г. – Руслан Райчев, български диригент († 2006 г.)

1920 г. – Боро Андов, поет от Република Македония († 1983 г.)

1921 г. – Артър Шолоу, американски физик, Нобелов лауреат през 1981 г. († 1999 г.)

1923 г. – Михаил Егоров, съветски сержант († 1975 г.)

1923 г. – Николай Сутягин, съветски летец († 1986 г.)

1923 г. – Сергей Ахромеев, съветски маршал († 1991 г.)

1927 г. – Крум Монев, български революционер († 2001 г.)

1931 г. – Георги Белички, български инженер и политик

1937 г. – Джони Тейлър, американски поп-певец († 2000 г.)

1940 г. – Ланс Хенриксен, американски актьор

1943 г. – Майкъл Пейлин, британски актьор

1944 г. – Джон Рис-Дейвис, британски актьор

1944 г. – Жан-Пиер Лео, френски актьор

1944 г. – Роман Джинджихашвили, американски шахматист от грузински произход

1948 г. – Бил Уорд, британски музикант (Black Sabbath)

1949 г. – Олег Атков, руски лекар и космонавт

1950 г. – проф. Димитър М. Иванов, икономист, международен финансов консултант

1956 г. – Боян Саръев, български духовник и родолюбец

1963 г. – Джеймс Лабри, американски музикант

1966 г. – Сергей Станишев, министър-председател на България

1968 г. – Бобан Бабунски, футболист от Република Македония

1972 г. – Николай Младенов, български политик

1975 г. – Юлиан Ангелов, български политик

1976 г. – Хуан Пабло Сорин, аржентински футболист

1977 г. – Георги Димитров Костов, български режисьр

1977 г. – Димитър Телкийски, български футболист

1979 г. – Наталия Жукова, украинска шахматистка

1980 г. – Абдулкарим Киси, марокански футболист

1980 г. – Йоси Бенаюн, израелски футболист

1980 г. – Родолфо Лима, футболист от Кабо Верде

1981 г. – Крег Дейвид, британски поп певец

1982 г. – Салим Салимов, български боксьор

1984 г. – Александер Лаас, немски футболист

1989 г. – Крис Браун, американски поп-певец и танцьор