Абсолютен мит е, че Валутният борд в България държи скъп лева и пречи на износа – хора с такива твърдения се опитват да го съборят без причина. Фиксираният курс в сегашното съотношение изобщо не пречи на българския износ. Вижте цифрите – износът ни се увеличава. Къде е логиката? Някои казват: бордът даде стабилност в мизерията. Лъжа е. Мизерията беше преди него. Спомняте си каква жестока хиперинфлация имахме и оттогава българската икономика започна бавно да се стабилизира, а чуждестранните инвеститори точно след този период се обърнаха към страната ни. Валутният борд за част от българите е някаква екзотика, нещо необичайно, ненормално.

Но идеята за Валутен борд е реалност, откакто съществуват парите. Защо? Защото той не е нищо друго, освен система от правила, която определя количеството на парите, които се пускат в обръщение. А основната дейност на Централната банка е точно тази – да пуска парите в обръщение или да ги изтегля и унищожава. Категорично мога да заявя, че България е много привлекателна за чуждестранните инвеститори. Има и аргумент, че инвестициите намаляват през последните години. Едно ще кажа – всичко е въпрос на отчитане. Запознат съм с тези цифри, има известно насищане, но пак ще тръгнат нагоре. Защото съм повече от убеден от срещите и разговорите, които съм имал, че България е интересна за чуждите инвестиции именно поради стабилността си. Ако не е така, обяснете ми, защо половината гръцки фирми си преместиха седалището в страната ни? Ако ние водим по-добра политика, тогава защо трябва да тръгваме по пътя на Гърция, питам аз?

Много е лесен въпросът кой у нас иска да бута Валутния борд – това са тези, които искат да печелят от спекула. Схемата им е проста, искат да нулират кредитите си. Тя е следната: вземате кредит от 2 млн. лв., превръщате го в евро – да кажем 1 млн., слагате го в една швейцарска банка, примерно, идвате си у дома и започвате кампания как да бъде премахнат Валутния борд. Появяват се статии и коментари по медиите как левът ни бил надценен, как износът не върви заради него, как потъва икономиката, стегната от клещите на борда… Така се създава удобният фон на общественото мнение, за да се вземе решение да се освободим от борда и левът да се обезцени в пъти, като през 1997 г. Помните ли какво се получи тогава – криза !? По онова време при деноминацията зачеркнахме три нули. И ако това се повтори – взели сте 2 млн. лв., превърнали сте ги в 1 млн. евро, които сте сложили в чужда банка и при обезценяването на лева се оказва, че си погасявате кредита с половината пари, а с другите сте на чиста печалба. От нищо. Е, това ли да направим? Не, няма да мине вече този номер.

Това, което написа бившият премиер Иван Костов да излезем от Валутния борд, дори не искам да го коментирам. Само ще спомена, че срещна остър отпор от цялата колегия на икономистите в България. Защото тази идея е фалшификат и нося пълна отговорност за това, което говоря. Ще повторя – свалянето на Валутния борд е необходимост само за спекуланти и мошеници, за никой друг. Иначе за България е полезно да бъде част от еврозоната, като преди това влезе в чакалнята, наречена ERM 2. Защото това ще разшири значително възможностите ни за търговия. Няма нужда да обменяме валута, ако бъдем в еврозоната, но най-важното – там трябва да влезем със здрава икономика. С други думи казано – чакалнята ERM 2 е оздравителният дом, там ще се лекуваме, за да задействаме икономиката. Защото стопанската система е една машина, която функционира и произвежда блага. Ако тя работи добре – тогава нашите европартньори сами ще ни поканят. Затова не бива да си губим времето в празно философстване около монетарната система, а да хвърлим всичките си усилия да подобрим икономиката. Това е сложна, трудна задача, но може да се осъществи. Работи се по този въпрос. Сегашният министър на икономиката г-н Теодор Седларски е компетентен, умен човек, който задвижи процеса, започна работа по стратегията Индустрия 4.0. Наскоро той обясни в публичното пространство, че това е индустрията, при която всичко е навързано чрез мрежата, без значение къде се намира дадено производство или офис. Просто защото всичко се случва онлайн. Човек може да бъде на своето любимо място в България, даде пример министърът, някъде по морето, в стария град в Пловдив или където му харесва, и там да създава продукти с добавена стойност. Заедно с това, паралелно да върви процеса на автоматизация и роботизация, който няма как да ни подмине и нас. Четвъртата индустриална революция ще преобърне всичко – там ни е надеждата. Нека не се занимаваме повече с финансови трикове, няма да тръгне икономиката по този начин. Финансовата система функционира прилично, нека създадем реалните условия за растеж. Убеден съм, че ще го постигнем. Много се надявам да има приемственост в тази посока.

Проф. Георги Чобанов, икономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Чете лекции по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му интереси са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика и др.