Варненската структура на ВМРО внесе искане в общината за именуване на градинка, площад или улица, и разрешение за поставяне на паметна плоча на името на една бележита българка - Донка Ушлинова - Комитка.

„Надявам се Община Варна и Общинският съвет да приемат нашето предложение и по този начин да заличат срама на предходната администрация, която е заличила гроба на тази бележита българка”, коментира лидерът на воеводите във Варна Живко Костадинов.

Пред Дарик той уточни, че гробът на Донка Ушлинова - Комитка на централните варненски гробища е заличен. В отговор на запитване на ВМРО от общинското предприятие „Обреди” обяснили, че костите са в обща гробница в торбичка с номерче, тъй като не е платена такса за вечни времена.

Донка Ставрева Христова - Ушлинова, наричана Донка Комитката, е българска революционерка и четник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Тя е родена през 1885 година в западномакедонското българско село Смилево, родното място на Даме Груев. Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу османското господство в Македония. Осъдена е задочно от османските власти, а къщата ѝ е разрушена. През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари.

След въстанието се прехвърля в България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение.Участва в много боеве, като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе. За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ — четвърта и трета степен. През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други. Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917 година е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща. През 1924 г. им се ражда син — Александър. До смъртта си на 27 юни 1937 г. Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“.