37,9% от младежите в България са функционално неграмотни. Това сочат резултатите от проведеното през 2015 г. международно изследване PISA, представено в Министерство на образованието и науката. Министър Кунева изтъкна, че едва ли има министър, за когото би било лесно да признае, че 37,9% от младежите у нас са функционално неграмотни.

По четене и математика този процент бил още по-голям.

Изследването PISA е проведено през периода от април - май 2015 г. В него са участвали 6363 момичета и момчета на 15-16 годишна възраст от 180 училища. През 2015 г. изследването е компютърно базирано и включва решаване на тест в продължение на два часа с модули природни науки, математика, четене и модул "Решаване на проблеми в сътрудничество".

Изследването е обхванало деца, родени 1999 г. - времето, в което се е създал Фейсбук, заяви зам.-министър Стаматов.

Диан Стаматов заместник-министър на образованието заяви, че страната ни попада в групи държави със среден резултат по-нисък от този в държавите в ОИСР. Така нашите ученици имат среден резултат 446 точки или с 47 по-нисък резултат от държавите в ОИСР.

Първите места с най-висок резултат са държави като Сингапур, Япония, Естония. Преди нас са Чили, Гърция, Словакия, Малта, а след нас са Обединените арабски емирства, Уругвай, Румъния и Кипър. По природни науки българските ученици запазват резултатите си от 2012 г. и постигат среден брой точки 446. Стаматов констатира, че едва 2,9% от българските ученици са решили най-трудните задачи.

Кунева подчерта, че най-добрите резултати са там, където семейната среда е по-добра. Според нея училището може да въздейства да осигури условия, така че семейната среда да не е единственият определящ фактор за резултатите на учениците, а това означавало повече подкрепа за учителите и превръщането на училището в интересно място, което да научи учениците да мислят критично. Кунева подчерта, че новите учебни програми ще са по-съвременни, с повече възможности за практически занимания, повече квалификация за учителите.

PISA е система, която диагностицира системата в детайли и дава възможност за намиране на решения. МОН не може да бъде остров, той е част от обществото, но МОН може да предлага възможностите за родителите.

Всяко усилие за по-добро общество ще рефлектира и ще даде възможност за по-добри резултати, подчерта Кунева.

Ресорният й заместник-министър подчерта, че изследването е обхванало деца, родени 1999 г. По думите му това е времето, в което се е създал Фейсбук.

По думите му българските ученици от социално слаби семейства показват изключително ниски и лоши резултати, както и учениците, за които българският не е майчин език. Слаби резултати показват и ученици, чиито образовани родители имат друг икономически статус.