Приетият на първо четене от депутатите Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен предвижда премахване на символите от „онова време“.

„На мен ми е по-интересна каква ще е реакцията на хората. Тези, които гледат паметниците и са свикнали с тях. Самият паметник е парче бетон, камък, метал. Ако не знаем повода, по който е поставен, то самият паметник няма и смисъл. А дали веднага ще се тръгне към нещо или няма да се тръгне – все още не е ясно. Най-големите паметници не са включени – тези на съветската армия. Във Варна ги има от Тепето до Пантеона“, каза в сутрешния блок на тв „Черно море“ Николай Савов, гл. експерт „Естетизация на градската среда” в дирекция „Култура и духовно развитие“ към общината.

Една от идеите на парламентаристите е на монументите (тези които не могат да се преместят) да се поставя и табелка, че дейността на БКП и комунистическият режим са обявени за престъпни със Закон, приет от 38-ото народно събрание.

„Това не е толкова лошо в контекста на необходимостта от непосредствена информация. Но всичко това много закъсня и загуби актуалност. Поставянето на паметници и премахването им обаче е важно с оглед развитието и оцеляването на човешката цивилизация. Всеки монумент показва нещо конкретно. Важно е посланието, защото един паметник както стои може да работи срещу нас“, добави Николай Савов.

Във Варна има 64 монумента на комунистическия режим. Бяха с 12 повече, които обаче са свалени през май 1993 г. и оставени на отговорно пазене с решение на Общинския съвет.

„Това са първите премахнати паметници. Ставало е дума за Пантеона, за Паметника на съветската армия. Те обаче са големи и хората вече и не мислят за тях“, обясни още експертът.

Състоянието на паметниците във Варна като цяло е много добро, защото за тях се полагат грижи.

„В общината се отделят специално средства – за освежаване на надписите,за почистване. Ако не е в изрядно състояние, той работи против себе си, против идеята, за която е поставен. Варна е на 6000 г. Над 1300 г. имаме държава. Паметниците се разделят на 2 – почти без нюанси. Едната част е за борбата срещу Османското робство. За 5 века сме оцелели. Другите са паметниците на съветската армия. Ако по монументите трябва да съдим какво става в града и в главите на хората, то ще се получи нещо странно. Излиза, че турското робство е свършило вчера и много ентусиазирано сме изградили паметници на тази борба. А по другите ще излезе, че за варненци няма нищо по-добро да се живее под сянката на съветските автомати. Това не е нормално състояние на духовно-монументалната част. Имаме концепция за няколко години напред в общината, изваждайки от праха на забравата варненци, които са дали много. Другото – да „усмихнем“ града, да сложим художествени пластики, да направим улиците по-приветливи“, разкри Николай Савов.

С арх. Дабко Дабков започна всичко, другата скулптора е на рибаря и златната рибка.

„Варна е търговски и курортен град. Вече може да се сравнява с всички градове на Европа и не му отива да е така милитаризиран“, убеден е експертът.

Според него поради липса на консенсус за събирателния образ на моряка се бави и поставянето на дългоочаквания Паметник на моряка. Проблемът е както в дизайна, така и в избора на място. Последно той ще бъде на входа на Морската градина – където е седналото бронзово момиче.

„За подводницата „Слава“ мога да кажа лично мнение. Тя беше ентусиазирано подарена на общината. Но отделът в общината е от 5 души и трябват милиони, за да се превърне в паметник. Остана да се намерят и средствата“, хвърли светлина по казуса с последната ни подводница Николай Савов.