Днес избираме президент и вицепрезидент на България. Освен това гласуваме и за референдум. Според официалните списъци 6 834 278 души ще имат право да отидат до урните и да упражнят правото си на глас.

12 418 са секциите в страната, а извън нея те са 325 в общо 71 държави. Всеки гласоподавател може да провери секцията, в която може да упражни правото си на глас в интернет, чрез телефонно обаждане или с SMS на номер 18429.

За четвърти път в страната ще имаме възможност и да гласуваме машинно. Устройствата, тази година, са в 500 секции. Вотът с електронно устройство ще бъде по избор, но резултатите ще бъдат реално отчетени, заедно с тези от гласуването с хартиена бюлетина.

Над 160 прокурори ще дежурят в деня на изборите в цялата страна, съобщиха от прокуратурата. Те ще следят за законността на изборите и за недопускане на нарушавaне на избирателните права на гражданите.

Общо 2069 души от 8 неправителствени организации са регистрирани като наблюдатели на изборния процес. Международните наблюдатели са 45 души от 6 организации. Всички те ще следят за спазване на правилата в изборния процес. Гласуването започна точно в 7.00 ч. и трябва да приключи в 20.00 ч., освен ако тогава все още пред изборните помещения не чакат хора.

В противен случай изборният ден се удължава с още един час, но трябва да приключи не по-късно от 21.00 ч. Членовете на секционната избирателна комисия предлагат на избирателя и двете бюлетини- и за президент и вицепрезидент и за референдум. Върху всяка бюлетина за президент има място за два печата, както и осемцифрен номер, който членът на комисията трябва да откъсне след гласуването.

Гласуваме само в тъмната стая, без да разкриваме вота си. Използваме само син химикал и със знаците "X" или "V". Ако избирателят е гласувал на референдума, то бюлетината се поставя в плик, който след излизане от тъмната стая се пуска в урна, различна от тази, която събира президентския вот. Ако човек допусне грешка в някоя от двете бюлетини, има право да получи още по една от за всеки вид избор. Това право се дава веднъж.

В историята

За осми път в новата история на страната избираме президент на страната. Провеждането на президентски избори започва след 10 ноември 1989 г. Първите два пъти изборът е направен от Народното събрание, а след 1992 г. - пряко от всички имащи право на глас.

При първите два президентски вота - на 2 април и 1 август 1990 г., държавният глава е избиран непряко - от парламента, а една след това пряко от избирателите.

Първите избори се провеждат на 3 април. От името на парламентарните групи на БКП и БЗНС за поста е предложен председателят на Държавния съвет Петър Младенов. Той е избран с пълно единодушие.

Вторите избори също се провеждат непряко, но този път от Великото народно събрание. Налага се гласуването да протече в 6 тура, тъй като никой от кандидатите не успява да получи мнозинство от 2/3 от общия брой на 400-те народни представители. Така на 31 юли 1990 г. От името на СДС е номиниран Желю Желев. Той получава подкрепата на БСП, а след това и на БЗНС и ДПС. Така Жерю Желев е избран за поста с необходимото мнозинство.

През 1992 г. са проведени третите президентски избори. На тях най-голяма подкрепа получават Желю Желев и Блага Димитрова, а на второ място останат Велко Вълканов и Румен Воденичаров.

Четвъртите президентски избори се провеждат през 1996 г. Най-много гласове печелят Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев.

Следват изборите през 2001г. На тях Петър Стоянов и Нели Куцкова остават втори, а победите са Георги Първанов и Ангел Марин.

Те повтарят победата си и на шестите президентски избори през 2006 г. Тогава втори остават Вален Сидеров и Павел Шопов.

Предишните, седми поред избори са спечелени от Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, а втори остават Ивайло Калфин и Стефан Данаилов.

С най-голям брой гласове е избран Желю Желев пред 1992 г. - почти 3 млн. души, а с най-малък Росен Плевнелиев през 2011 г.- близо 1,7 млн. души. С най-голямо мнозинство на поста се качва Георги Първанов след като през 2006 г. получава 75% подкрепа. С най-малко мнозинство е Ресон Плевнелиев с подкрепа от 52%.

Днес освен на президентски избори можем да гласуваме и на референдума. Досега в новата история на страната са проведени два референдума . През 2013 г. се проведе допитване до народа дали да се изгражда нова ядрена електроцентрала.

Миналата година имаше референдум с въпрос дали да се гласува и дистанционно по електронен път. Сега предстои и третия референдум с въпроси, касаещи промяна на избирателната система.