Книгата на Димитър Събев, посветена на Пламен Горанов - „Саламандър“ ще бъде представена във Варна на 22 октомври от 19:00 часа, научи Moreto.net. Редом със събитието в Арт салона на Радио Варна е организиран и концерт на група "Буна Померанца".

В залата ще прозвучи изпълнение на живо на част от музиката и песните на Пламен Горанов, а входът ще е свободен.

"В Априлци взех решение да напиша книга за Пламен. За човека, когото познавах, за това какво имаме и какво нямаме след него. За нещата, които чух, видях и разбрах от него. Да напиша поема за този дъждовник, светулка, дървесна сълза, за това играещо момче, завистник, темерут, герой, изследовател, чувствителен и палав мъж, за нашия приятел и покровител Пламен Горанов, който правеше топлоизолации, ловеше хищни риби, запиляваше се в гората, дружеше с най-различни компании, когото след смъртта му, издигнал между небето и земята плаката "Оставка", нарекоха "фотограф и алпинист". За Пацо, който плачеше за хубав бой, раздаваше ризите си на ближни и далечни, влюбваше се невъзможно, за този птицеглед и жабовъд, велик риболовец, строител, сноб, стоик, за нашия дълъг и мъртъв приятел Пламен Любчев Горанов. С Пламен бяхме много близки. Набори от годината на Огнения дракон, пораствахме заедно, възмъжавахме, той стана част от моето семейство. Той беше светъл образ: разкривен, грешащ и зъл, но не себичен. По сложному прост, шарен майстор на черно бели снимки, смеещ се на тъгата, учещ се от живота, упорит, непоправим човек. С него водехме разговори, траещи години. С думи, предмети и действия спорехме за Бога, за изкуството, за устойчивото развитие на екосистемите, за упадъка на трудовия морал. Започнах да пиша за него поемата, която му дължах от обич, но бързо усетих, че на Пацо му подхожда повече мръсен блус, отколкото роман. Още по-малко старателно подредена биография. Или поне няма да я получи от мен. Мисля че си струва да се напише повече от една книга за Пламен Горанов. Той имаше много приятели, влизаше в много форми и сигурно мнозина познават различен Пламен Горанов от моя другар - например един весел до несериозност човек. Такъв беше, но в него имаше винаги много повече“, казва авторът Димитър Събев.