Не един или два са случаите с огнища на бурцелоза и антракс през последната година, и не само, в страната. Не липсват и случаи на туларемия. И трите болести се разпространяват от животни. Сериозността на инфекциите, които могат да засегнат и човека, кара здравните инспекции в страната да разпространяват информация за начина на предаване, симптомите на боледуване и начините за предпазване. Изключение не прави и РЗИ-Варна. Ето какво споделя варненската инспекция:

Бурцелоза

Заболяването се развива у хора и животни. То се причинява от бактерии от рода бруцела, които са силно устойчиви във външната среда. Развиват се и се размножават в крави, овце, кози, свине и диви животни. У бременните животни предизвикват аборт.

В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина. Откриват се в млякото, млечните продукти и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени или замърсени храни. По-рядко замърсяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна и пр.

Инкубационен период е от 1 до 3 седмици. След него се появяват първите признаци като втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли. Увеличават се черния дроб и далакът. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка и на мозъка. Съществува и т. нар. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хроничната форма на бруцелозата се засяга опорно-двигателния апарат, като се развива артрит на големите стави. У заболелите бременни бруцелозата предизвиква аборт.

Туларемия

Туларемията също се причинява от бактерии с висока устойчивост, които могат да оцелят повече от месец в замразено и солено месо, както и в мляко. Преживяват до 14 дни в хляб. Пряката слънчева светлина обаче ги убива за 20 минути. Обработка на 60 градуса ги унищожава за 5 минути, а с дезинфектанти премахването им става са няколко минути.

Източник на инфекцията са над 100 вида гризачи. Боледуват предимно дивите зайци, катерици, белки, водни плъхове, ондатри и др. Болестта се среща също при хищници като лисицата, чакала, вълка и дивата котка, както и при ловните птици яребица, пъдпъдък и тетрева. Възприемчиви са и голям брой домашни животни- овце, свине, крави.

Човекът и кучетата са силно възприемчиви към инфекцията. От болестта най-често боледуват ловните кучета. Човек боледува с различна форма и тежест на заболяването, но не може да служи като източник на инфекцията за околните хора. Разпространители на туларемията в природата са кърлежите табаниди, бълхите, кръвосмучещите насекоми, комари. Заразените кърлежи носят инфекцията през целия си живот, което ги прави опасни при пипане без ръкавици.

Има няколко механизма на предаване на туларемията. Това може да се случи чрез ухапване от ектопаразити по гризачите, чрез заразени храна и вода, чрез нараняване по кожата, а също и при вдишване при коситба или вършитба. Инкубационният период на туларемията обикновено е няколко дни. Началото на болестта е остро, а симптомите наподобяват тези при грип. Това са болки в ставите, липса на апетит, повишена температура, повръщане, гадене, кашлица. Клиничните прояви зависят от засегнатия орган. За предпазване трябва да се полагат усилия да не се позволи поддържане на висока популация на гризачи. Трябва да се избягва всякакъв контакт с инфектирани диви животни, да се изключи ползването на водоизточници, които се използват и от диви животни. При обработка на дивеч да се използват ръкавици, защитни очила. За предпазване от ухапване от насекоми да си използват репеленти. За лицата изложени на повишен професионален риск се препоръчва ваксинация, която може да се приложи над 14-годишна възраст.

Антракс

Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфични лезии на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалителни изменения в белите дробове при белодробната форма или червата при чревната форма.

От антракс боледуват предимно тревопасните животни – диви и домашни. Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Той не е издръжлив във външна среда, но след като образува спори преживява десетки години в почва и канални води. За унищожаване на антраксните спори са необходими дезинфектанти в по-високи концентрации – 10% разтвор на хлорна вар за 1 час и 10% разтвор на хлорамин за 10 часа.

Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Кожната форма, коятпо е най-честа, започва с поява на пустула – плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма като загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 – 5 дни. Белодробната и чревната форма често водят до смърт.

Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища. Болният човек не е опасен като източник на зараза.

Заразяването може да стане при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др. Също и при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни. Възможно е заразяването да стане и при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

За профилактика се препоръчва редовно почистване и проветряване на помещенията, в които се отглеждат животни; измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните; своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж. Важно е обилното измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид, а също и добрата термична обработка на месото и млякото. Добре е да се избягва консумация на недостатъчно узряло сирене.