Физиологическите нужди изискват поне месец без работа, за да има време организмът да се настрои, да се адаптира към промяната и да има "простор" и за почивка, коментира за БТА психологът от Института за изследване на населението и човека към БАН доц. Маргарита Бакрачева.

Чисто психологически също е необходим възможно най-продължителен период - да се усетим добре на мястото, на което сме, да обиколим интересуващите ни места, да имаме време и за релакс.

Този лукс на практика е почти невъзможен, подчинени сме на реалния живот и рядко може да си позволим сами да планираме и да си осигуряваме достатъчно свободно време, признава тя и затова препоръчва да извлечем максимума от малкото свободни дни и да се забавляваме.

Всеки трябва да отделя поне един час на ден за неща, които обича да прави, без работа и домашни задължения. Това има водещо значение за вътрешния тонус. Добре е и половината от уикенда да посветим на себе си и нещата, които искаме. Това ни дава усещането, че контролираме живота си и ни осигурява пространство за отпочиване, обяснява доц. Бакрачева.

Условието е, дори да става дума за малко време, то да е пълноценно - да знаем, че това е часът или денят, в които сме затворили вратата на работното място и домашните задължения и те остават там, заключени зад нея, докато не я отворим и се изправим пред тях с нови сили.

Именно нагласата, а не количеството време, могат да предпазят от прегряване, тъй като в повечето случаи носим всички проблеми със себе си и не ги затваряме, за да си починем от тях, коментира психологът и допълва, че истинската почивка е вътре в нас.

Добре е заниманията и изборът им да са подчинени на реалните ни желания, а не на нещата, които чакат да бъдат свършени. Някои хора са по-активни, други предпочитат да седят и съзерцават. Няма правилен и грешен модел, нито единна рецепта, важното е да да се отдадем на личните си желания и да ги следваме., коментира Бакрачева.

Независимо обаче каква е била почивката - активна, отморяваща или екзотична, след края й има нужда от няколко дни за постепенна адаптация, казва психологът.

Веднъж сме се изложили на стимулите, които ни карат да бъдем активни - опитали сме се да извлечем максимум от свободните от рутинната ни работа дни - след което изведнъж отново се втурваме във всекидневието.Това изисква енергия и ако не бъдем достатъчно внимателни към себе си, се натоварваме повече от необходимото. Затова препоръката на експерта е да си оставим няколко дни за връщане в рутинността. Така се намалява допълнителният стрес и си осигуряваме възможност да възстановим силите си и да бъдем по-ефективни в сравнение с рязкото връщане.

Съвсем нормално е с годините да намалява енергията и работоспособността, стремежа към нови стимули и доказване, обяснява още доц. Бакрачева. Тя припомня данни от изследване, станало популярно в социалните мрежи, че хората над 40 години са по-ефективни и успешни, когато работят на тридневна работна седмица. Това не означава подценяване, напротив, всяка възраст благодарение на натрупания и социален, и личен опит, внася различни елементи в упражняването на различните дейности и професии, коментира тя.

За по-добра почивка психологът съветва хората да не подхождат с нереалистични очаквания. Когато отидем някъде и очакваме външни фактори като място и хора, да осмислят престоя ни, оставаме често разочаровани. Добре е човек да разчита на себе си и това, което може да си организира сам, за да се чувства добре, посочва доц. Бакрачева.

Важно е да сме затворили каналите на стреса и, дори да проверяваме пощата си и телефонът да е непрекъснато с нас, да не забравяме, че сме на почивка, съветва психологът.