Четири вълни бежанци е посрещнал българският народ в новата си история и всички те са били приети гостоприемно и със съучастие. Днес, обаче, нагласите на българите спрямо бежанската криза, обхванала Европа, е доста по-различна.

Ако арменците през 1915, белогвардейците от 20-та, гърците от края на 40-те и чилийците след 1973 получиха помощ, то днешните чужди бежанци не могат да разчитат на това. Нагласата не е сензация, но се обобщава предимно в мнения и коментари. За нея, обаче, с цифри говори изследването на, направено чрез стандартизирани интервюта на 971 лица от 85 населени места в страната. Резултатите коментираха днес на брифинг доц. Ерванд Степанян, ръководител на изследването, анализаторът Светозар Гледачев и ректорът на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите проф. Димитър Димитров, предаде кореспондентът на БГНЕС от Пловдив.

Негативната нагласа сред анкетираните към чуждите бежанци преобладава като извод. Изследователите посочват поне три причини за тази принципна промяна на исторически доброжелателното отношение. Сред тях са характерът на феномена „бежанец”, който в съвременен вариант вече се възприема по нов начин, глобалните промени в света и международните отношения, които превръщат ситуацията от принципно приемлива в неприемлива и изменения национален характер, народопсихологията и социалните ценности на българския народ. Основни са икономическите фактори, дали сега, дали по-рано - все те са на първо място, обясняват изследователите, но моралните ценности в момента също играят роля.

Днешният българин е в много по-голяма степен индивидуалист, ксенофоб, расист и шовинист в сравнение с предците си. Между 60 и 70% от анкетираните отказват да живеят в едно населено място с чужди бежанци или близките им да сключат брак с някой от тях. Всеки пети от анкетираните все пак допуска подобни ситуации, но прави уговорката, че зависи какви точно са хората. Да се сприятели с чужд бежанец е приемливо за всеки трети. Повече от половината от анкетираните се съмняват, че днешните бежанци, които заливат Европа, отговарят на определението „изгнаници клети” - те по-скоро вярват, че се представят за такива, но не са. Всеки трети смята, че те наистина бягат от война. Повечето хора обаче са на мнение, че бежанците са предимно икономически имигранти, които търсят работа, осигурен и спокоен начин на живот и достъп до благата на социалните системи на развитите европейски държави. Страховете на съвременния българин личат ясно в убеждението, че сред представящите се за бежанци има радикални ислямисти и терористи - на това мнение са 41% от анкетираните.

Що се отнася до евентуалния ефект на бежанската вълна върху ситуацията в страната ни, то 82.5% предричат отрицателен ефект, а едва 1.3% са онези, които вярват в положителния. От какво точно се боят анкетираните? На първо място от конфликти в ежедневието, породени от различията в начина на живот и мислене, от високите държавни разходи за издръжка на бежанците, от нарастването на престъпността, разпространението на заразни болести и епидемии. Твърде вероятно песимизмът относно възможностите за интеграция на бежанците са в основата на тези страхове, но неуспешните модели на интеграция в страните от Западна Европа допринасят за това, смятат анализаторите. Горе-долу еднакъв брой от анкетираните - малко над 40% смятат, че интеграцията или ще тече много трудно, или направо ще е невъзможна.

Според анализаторите, в основата на страховете на българите стои бедността.