- Г-н Фиданов, с покупката на хотелите “Обзор” и “Изгрев” станахте най-големият хотелиер на Северното Черноморие. Как ще се разраства веригата ви “Грифид хотели”?

- Като всяка търговска марка и ние желаем да се разрастваме. Придобихме двата хотела малко преди старта на активния туристически сезон и сега най-важното е да успеем да стабилизираме качествения продукт, за да може догодина да ги представим като част от “Грифид хотели”. Тази година те ще работят под старата си марка. Иначе започнахме с първия хотел “Арабела” под испански мениджмънт. След 5-годишен договор с испанската фирма построихме втория - “Болеро”, и направихме българска верига “Грифид хотели”. Вече имаме 7 хотела с 1500 стаи.

- Доста хотели по морето се продават. Това ефект от презастрояването на курортите ли е?

- Има презастрояване, но хотелите се продават, защото са собственост на хора и компании, които не се занимават с туристически бизнес. Да си хотелиер, е тежка професия, свързана със сериозно отдаване. Става дума за хотели на фирми, които не могат да се справят с менажирането им. Проблемът е в това - хора от други отрасли инвестираха парите си в курортите, защото очакваха бърза печалба. С утвърждаването ни като туристическа дестинация качественият продукт се продава лесно, но другият - не.

- Веригата ви се конкурира с турските хотели с all inclusive на високо ниво. Това ли е успешният модел за развитие?

- Не мисля, че само туристическият продукт, който предлагаме, е успешен, но сме се ориентирали в по-високия клас all inclusive. Тази година ще бъде ключова за туризма след геополитическите събития в Турция, Египет и Тунис. Доста туристи, които нямаха планове за България, вече го правят. Защото сме европейска, християнска държава и полетът е кратък. Ако увеличим максимално качеството - т.е. всеки хотелиер вдигне разходите, тази дългосрочна инвестиция ще се върне. Вече чуваме от туристи, които досега не са идвали, че ще се върнат пак. Те преоткриват България. Важно е тази година да се докажем като туристическа дестинация, след като получихме шанс заради нещастието на други. Трябва гостите да видят, че ако в Турция са обградени от огромните площи на хотелските комплекси, тук ще срещнат интелигентни и усмихнати хора и ще усетят уют. Трябва да ги спечелим с всичко, за да дойдат пак. По-високоплатежните немски туристи се завръщат у нас. С френските, които досега са ходили в Египет и Тунис, ще е по-трудно, защото там се говори перфектен френски, а гостът обича да бъде посрещнат на своя език.

- Какъв сезон очаквате?

- Не очаквам огромен ръст това лято. Завишението ще е 5-8% на немските туристи. Бумът на записвания беше януари - март. Качествените хотели изчерпаха капацитета си и туристите, които сега се записват, са равни или малко по-малко от май 2015 г.

- Оправдаха ли се очакванията за пълни хотели по Великден и Гергьовден?

- Великден съвпадна с майските празници, събрахме два празника и приходите няма как да са по-големи. Но по Великден хотелите бяха пълни с румънски туристи. За Гергьовден не мога да кажа, че е имало бум на българи. Очакванията за повече българи заради ситуацията в Гърция поне на Северното Черноморие не се случиха.

- Проблемът с кадрите и доброто обслужване ли е сред основните пречки пред бранша?

- Това е най-големият ни проблем и той ще се разраства, защото туризмът, поне морският, не може да е повече от 6 месеца. Това предполага сезонност на кадрите и след сезона те трябва да си търсят друга работа.

- Затова ли инвестирате 2 млн. евро в училище за кадрите ви?

- Да, то вече работи. Искаме да подготвяме кадри, да им осигуряваме и стаж в чужбина, за да им гарантираме целогодишна заетост. Обучението е теоретично за камериери, сервитьори, бармани и готвачи и практическо през сезона в нашите хотели. Извън сезона ще ги пращаме на стаж в чужбина. Така ще имаме квалифициран персонал, който дългосрочно ще е ангажиран с веригата, независимо че хотелите работят само 6 месеца. Обучението е 2 г. и е безплатно. Надявам се така да накараме доста млади хора да останат в България. Това е много важно. Имам две дъщери - едната завърши в Англия, другата още учи там. Но ще се върнат и ще работят във веригата ни. Това е голямата ми гордост, защото едната завърши London school of economics и работи при нас.

- А как може да бъде удължен летният сезон?

- Статистиката за май ще е, че немските, френските, западните туристи няма да са повече от 2015 г. Тоест бумът ще е юли-август. За да увеличим сезона, трябва да не чакаме само туристите, които досега са ходили в Турция, да дойдат у нас. Трябва да се развият здравният и културният туризъм по Черноморието. Това изисква сериозна държавна политика.

- За първи път има отделно Министерство за туризма. Това помага ли на бизнеса?

- Невероятна помощ е да има специално министерство. Най-малкото, когато правителството заседава и имаш представител там, можеш да посочиш даден проблем. Като млада структура министерството е много амбициозно и има реални шансове в следващите години да има добри резултати.

- На дискусията на “24 часа” във Варна повдигнахте въпроса за пътя Варна - Златни пясъци. Защо е толкова важен?

- Повдигам въпроса от години. Това е националнозначим проблем, защото Златни пясъци е сериозен икономически фактор за развитието на Варненска област. Не може този комплекс да е обграден от две активни свлачища. Не може да експериментираме с природата. Едно малко размествене ще откъсне Златни пясъци от света.

Държавата трябва да инвестира спешно пари в решаването на проблема. Укрепването на “Трифон Зарезан” ще донесе големи печалби за общината и държавата. Там е плажът Кабакум, който може да се развие, а това значи такси за разрешителни, концесия, изграждане на заведения и пренасочване на голям туристически поток.

Важни са и магистралите “Черно море” и “Хемус”, въпреки че според икономисти не са изгодни. Но магистрала “Черно море” ще даде възможност на гости от Златни пясъци и Слънчев бряг лесно и бързо да минават по крайбрежната ни ивица, а това ще развие курорти като Шкорпиловци, Карадере. Без такава инфраструктура няма да се случат нови Златни пясъци, а има ли такива, няма да говорим за презастрояване на големите курорти. Държавата не трябва да гледа икономическата изгода, а какво да направи за развитието на отрасъла.