Въпреки че входът към родното висше образование е широко отворен и почти 80% от кандидатите влизат в университет, не всички от тях успяват да завършат докрай следването си. Приблизително всеки пети студент напуска висшето училище, преди да вземе диплома. Най-много прекъснали младежи има в направленията икономика, администрация и управление и филология, а най-малко - в изкуствата, спорта и военното дело. Това показват данните на просветното министерство за броя на отпадналите студенти по университети и по професионални направления, поискани няколко пъти от в. "Сега" и предоставени едва след запитване по закона за достъп до обществената информация. Използван е и регистърът на действащите и прекъснали студенти на МОН, данните в който се актуализират на определени периоди.

Справката, чието изготвяне очевидно затрудни министерството, обхваща три категории студенти - напуснали по собствено желание, отстранени за определен срок и отстранени завинаги и непосещаващи (но не и прекъснали по семейни причини или поради болест). От нея става ясно, че броят на отпадналите от университет младежи през учебната 2015/2016 г. е 11 хил. души, което спрямо всички приети през миналата година младежи (58 868 души) прави 19% напуснали преждевременно системата на висшето образование. Процентът е най-високият от последните четири години, въпреки че като брой отпадналите студенти намаляват от 12 641 през 2012 г. до 11 004 през 2015 г. Причината е в демографската картина, показваща драстичен спад в общия брой на записаните в университет студенти - от 78 хил. преди 4 години на 58 хил. души през м.г.

Стопанската академия в Свищов е сред университетите, в които делът на отпадащите е най-висок. Ако през 2014 г. висшето си образование са прекъснали 256 човека, през 2015 г. броят им скача четворно - до 1069 души (предимно кандидат-икономисти). За сравнение броят на приетите първокурсници тогава е бил малко над 2562 студенти. С голям дял отпаднали "блести" и висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" - въпреки че намалява през последните години, броят им остава висок спрямо приема - 323 прекъснали студенти (най-много по машинно инженерство), което е около 40% от броя на приетите за последната година (784 души). Техническият университет - София, също не може да се похвали в това отношение - 946 от студентите му са отпаднали през м.г., което е около 36% от първокурсниците. Тук най-много отпаднали има в направленията електротехника, общо и машинно инженерство. Лесотехническият университет е загубил 195 свои студенти (най-много следващи горско стопанство) при 595 приети в първи курс през м.г.

Софийският университет е с най-много прекъснали висшето си образование студенти - 1425 души, което вероятно произтича от факта, че това е най-голямото ни висше училище. Процентно обаче (спрямо приетите през последната година студенти - 5023 души) той стои по-добре от изброените висши училища.

Машинното инженерство, изглежда, е затруднило и младежите в Русенския университет "Ангел Кънчев", в който отпадналите от тази специалност са 1/4 от всички близо 400 напуснали университета през м.г. (при приети тогава 1770 души в първи курс). Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" се е разделил с 1039 свои възпитаници, предимно следвали филология и "педагогика на обучението по..." при малко под 4000 души първокурсници за м.г. Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" през м.г. са напуснали 250 студенти при 1159 приети първокурсници. Университетът по архитектура, строителство и геодезия е изгубил 142 свои кандидат-архитекти при 639 записани в първи курс студенти.

Има и драстични примери, при които някои висши училища са загубили през м.г. повече студенти (от първи до четвърти курс), отколкото са приели в първи курс. От Химикотехнологичния и металургичен университет са отпаднали 552 студенти през м.г., половината от които следващи химични технологии, а са приети 429. Бургаския свободен университет пък са напуснали 485 човека (предимно следващи икономика), а са приети 363-ма.

Малко по-добре е положението например в Икономическия университет - Варна, ТУ - Варна, Медицинския университет - София, Американския университет, Висшето строително училище "Л.Каравелов" и др., където процентите на отпадналите спрямо първокурсниците са между 12-17 на сто. С нула отпаднали студенти могат да се похвалят НАТФИЗ, НХА и НСА, а с много малко прекъснали - Аграрният университет, Минно-геоложкият университет, Академията на МВР, Висшето училище по телекомуникации и пощи, Колежът по туризъм в Благоевград, УниБит и др.

Разбивката по професионални направления показва, че най-много студенти се отказват от следването си по икономика - 2483 души, и по администрация и управление - 1263, които са и най-многолюдните специалности. Не са малко и прекъсналите студенти по различните филологии - 633 души, по електротехника, електроника и автоматика - 528 човека, както и по педагогика - 402 души, и "педагогика на обучението по.." - 555 души. Сред масово отпадащите са и младежите, записали общо инженерство - 488 души, машинно инженерство - 449 души, информатика и компютърни науки - 346 души, комуникационна и компютърна техника - 388 души, архитектура - 271 души, химични технологии - 265 души. По стотина отпаднали студенти има в направленията психология, социология, науки за земята, горско стопанство, хранителни технологии, туризъм. Напусналите следването си по медицина са 156, а по право - 174. Специалностите, в които почти няма отпаднали, са военно дело (2-ма), изобразително изкуство (2-ма), теория на изкуствата (0), спорт (0), теория и управление на образованието (3-ма), проучване и добив на полезни изкопаеми (7 души).