13 години и 4 месеца след като за първи път Апелативният съд във Варна присъди доживотна присъда на Йордан Петров за убийството на полицая Филип Филипов, извършено в съучастие със Златин Златинов, днес втората съдебна инстанция отмени присъда на Варненския окръжен съд от 2002 година в оправдателната й част за тройното убийство в Куманово и призна вината на подсъдимия за въоръжения грабеж, придружен с убийството на трима души в с. Куманово(2000 год.).

Това съобщиха от съда за Moreto.net.

За въоръжения грабеж, извършен на 25 срещу 26 юли 2000 г., при който Петров и Златинов(починал на 1.02.2001г.) отнели с употреба на сила от полякинята Анна-Мария (42 г.), от българския й съпруг Стефан Костадинов (52 г.) и от брат й Ян Мусик (48 г.) ”Ауди”, други вещи и пари на обща стойност 29 653 лв, като грабежът бил придружен с убийството на тримата пострадали, Апелативният съд във Варна присъди доживотен затвор без право на замяна, който да се търпи при специален режим. За палежа на отнетия автомобил(27 972 лв), извършен отново в съучастие със Златинов, Йордан Петров получи 5 години затвор. Съдът му присъди да изтърпи най-тежкото от наказанията – доживотен затвор без замяна при специален режим. Този съд уважи гражданските искове от съпругата и трите деца на Ян Мусек, като общият размер на присъдените обещетения възлиза на 61 000 лева. Близо 4000 лева е размерът на държавната такса върху присъдените обещетения и на разноските по делото, които Петров трябва да заплати.

Пресслужбата на съда припомня, че за трети път Варненският апелативен съд се произнася по казуса на Йордан Петров, влязъл в съдебните архиви като осъден на доживотна присъда за убийството на полицая Филип Филипов, извършено на 16 януари 2001 година във Варна, в съучастие със Златин Златинов. Тогава Петров бе оправдан за тройния разстрел в с.Куманово, Варненско. Този съдебен казус, започнал преди близо 16 години има сериозна история. През 2002 година Йордан Петров беше оправдан от Варненския окръжен съд за тройния разстрел в село Куманово и осъден за серия от грабежи, палеж и притежание на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Тази присъда бе изменена през януари 2003 година от Варненския апелативен съд, който му присъди доживотна присъда при специален режим за съучастие в убийството на МВР служителя. След като ВКС потвърди това наказание, доживотната присъда влезе в сила през юли 2004 година.

Припомняме, че извършителите на тройното убийство останаха неразкрити дълго време. Тройната екзекуция започнала да се разплита на 16 януари 2001 г. Тогава на кръстовището на улиците "Дрин" и "Самсаров" бяха простреляни двама полицаи - сержантите Филип Филипов и Ивайло Иванов. Третият - Венцислав Илиев, се отървал без наранявания. След едноседмична кома Филипов издъхнал в болницата. На местопрестъплението бе открита личната карта на Златин Златинов. Впоследствие се оказало, че малко преди това престъпниците опитали безуспешно да разбият бижутерски магазин. След стрелбата Йордан и Златин избягали. Полицаите открили квартира, използвана от двамата подсъдими като базов лагер. В жилището бил намерен и фотоапарат "Канон", собственост на убитите Стефан и Анна-Мария. По-късно Петров е бил задържан в Дряново, а Златин се самоуби в къщата на дядо си, докато е бил издирван за престъпленията.

Пресслужбата припомня, че изтърпяващият доживотната си присъда Петров сезира с жалба Европейския съд по правата(ЕСПЧ) на човека за осъществено спрямо него малтретиране, извършено от полицията в хода на досъдебното производство и по-късно от надзирателите в Затвора Варна. През януари 2012 година, с Решение по делото „Йордан Петров срещу България“ Европейският съд по правата на човека е установил нарушения на чл.3 и чл.6 от ЕКЗПЧОС. Според този съд нарушенията имали съществено значение по наказателното дело срещу Йордан Петров пред Варненския апелативен съд. ЕСПЧ посочил в своето решение, че Апелативният съд и ВКС не са разгледали въпроса дали Петров е понесъл полицейско насилие, за да бъде принуден да направи признания. ЕСПЧ е констатирал недостатъци в доказателствената дейност по делото, довело до ограничаване на правото на подсъдимия на защита.

Установените от ЕСПЧ нарушения бяха основание през септември 2013 година по искане на Главния прокурор на Републиката, ВКС да поиска ново разглеждане на делото на Йордан Петров на въззивната инстанция. Тогава Върховният съд отмени присъдата на Варненския апелативен съд само в частта, която се отнася до отговорността на осъдения Йордан Петров за грабежите, извършени на 15 февруари и на 27 октомври 1999 година, за палежа на л.а. „АУДИ А-4“ от 26.07.2000 година, за незаконното държане на оръжие и боеприпаси в периода от 2000 г. до 16.01.2001 година., както и за убийството на полицай Филипов на 16 януари 2001 година.

Делото беше възстановено пред Варненския апелативен съд през лятото на 2014 година. През м.Декември същата година съдът отмени присъдата на ВОС от 2002 година само в няколко пунктове, свързани с нарушенията, установени от ЕСПЧ и призна подсъдимия Йордан Петров за виновен в това, че на 15.02.1999 година във Варна, след предварителен сговор със Златин Златинов /починал на 01.02.2001 г./, ограбил от Райна Нестерова лек автомобил “ВАЗ 2107” на стойност 1630 лева, цигари и захарни изделия и други стоки на обща стойност 3952.40 лв., собственост на Жанет Донева, златни накити на стойност 90 лева - всичко на обща стойност 5672.40 лева, като употребил сила и заплахи. Грабежът е в големи размери, а наказанието „лишаване от свобода“ за срок от десет години при строг режим.

Въззивният съд призна вината на Петров и затова, че на 27.10.1999 година във Варна, след предварителен сговор със Златин Златинов със сила и заплахи ограбил от Калин Дончев 5000 щатски долара, с равностойност на 9267.50 лева, собственост на "Интерсервиз Узунови” АД Варна и други вещи - всичко на обща стойност 9429.10 лева. Грабежът е в особено големи размери, а Петров е бил въоръжен. Наказанието, което съдът му наложи - десет години затвор при строг режим.

Третият пункт, по който Апелативният съд измени присъдата на ВОС е заради това, че на 16.01.2001 година във Варна, в съучастие със Златин Златинов държал огнестрелно оръжие - пушка без да има затова надлежно разрешение. Наказанието е лишаване от свобода за срок от четири години при общ режим.

Варненският апелативен съд потвърди присъдата на ВОС от 2002 година в останалата й наказателна част и наложи на подсъдимия Йордан Петров да изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно доживотен затвор при специален режим (за убийството на полицая ).

Присъдата на Варненския апелативен беше протестирана от Апелативна прокуратура в частта за оправдаването на Петров за въоръжения грабеж и тройното убийство в с.Куманово и за палежа на л.а. „Ауди”. В същата част присъдата беше обжалвана и от частните обвинители и граждански ищци. Подсъдимият Йордан Петров поиска от ВКС изцяло да бъде оправдан по предявените му обвинения. Със свое Решение от м.Юли 2015 година ВКС отмени присъдата на Апелативен съд Варна само в частта й, с оправдаването на подсъдимия за въоръжения грабеж с тройното убийство в с.Куманово на 25-ти срещу 26 юли 2000 година и за палежа на автомобила край с. Плачи дол, Добричка област.

Делото започна за трети път през октомври 2015 година с друг състав на Варненския апелативен съд. До разпит бяха допуснати трима свидетели - Хаик Ованезов, който през 2001 година е бил началник направление „Оперативно” при РДВР Варна, който категорично отрече да е било упражнявано каквото и да е насилие над Петров както по време на задържането му, така и на следствените действия във Варна. Разпитани пред съда бяха Пламен Петров – автомонтьор и приятел на подсъдимия и на неговото семейство, както и експертът Емил Атанасов. Съдът провери служебно оперативна информация от масивите на МВР, а службата БНТЛ предостави информация за фотографирането на дактилоскопните следи, иззети при цитираното престъпление.

Присъдата на Варненския апелативен съд, с която подсъдимият Йордан Петров получи наказание доживотен затвор без право на замяна за въоръжения грабеж, придружен с убийството на трима души в с.Куманово, Варненско (2000 година) подлежи на касационна проверка в 15 дневен срок.