1 млн. лв. са необходими за спешен ремонт на научно-изследователския кораб „Академик”, за да може той да продължи да извършва своята дейност. На 30 април изтичат регистрационните документи на плавателния съд, който е собственост на БАН и се използва от Института по океанология. Средствата могат да бъдат осигурени единствено чрез правителствено решение за целево финансиране, тъй като Българската академия на науките не може да си позволи подобен разход, заяви в ефира на Дарик и.д. директор на Института по океанология проф. Веселин Пейчев.

Ако построеният преди 38 години „Академик” не мине плановия ремонт, той няма да има право да плава и учените ще трябва да наемат за изследванията си кораби, които не са оборудвани с лаборатории.

За да се вмести в планирания бюджет след увеличаването на минималната работна заплата, ръководството на института е било принудено да пенсионира 15 служители. Средната възраст на учените в момента е 45 години.

„Млади учени няма заради ниските заплати. Идват способни инженери, изкарват няколко години, защитават дисертация, установяват контакти с чужди колеги и заминават за чужбина. През последните годините 19 колеги емигрираха”, коментира проф. Пейчев. Той не е оптимист, че парите за заплати ще бъдат увеличени, за да се задържат младите специалисти.

Годишната субсидия на Института по океанология е 1 млн. лв., а собствените му приходи са около 4-5 млн. лв. Освен с кораб той разполага и с подводница, която може да се потапя до 250 метра.

Български учени могат да участват в съвместна експедиция с руски колеги, която ще търси останки от битката при нос Калиакра през 1791 г. Тогава руският флот под командването на адмирал Ушаков побеждават силите на Османска империя.

Няма варненски плажове, които да са застрашени от изчезване, но всяка година морето „изяжда” от ивиците по няколко сантиметра. Единствено плажът в Аспарухово увеличава своята ширина. По думите на проф. Пейчев България губи всяка година по 25 дка от своята територия, което обаче било естествен процес.

„Някои плажове се разширяват, тъй като морето изхвърля наноси, но размиването е повече от акумулацията. Подводните рифове могат да бъдат предпазна мярка, но в такива трябва да се инвестира, където има важни инфраструктурни обекти. Безсмислено е да се укрепва целият бряг”, коментира проф. Пейчев.

Според проф. Пейчев екологичното състояние на Черно море се подобрява спрямо 80-те и 90-те години на миналия век. Икономическата криза се е отразила благоприятно на чистотата му, тъй като са били спрени промишлените замърсители и са били построени пречиствателни станции. Намалял е обаче броят на видовете риби, което се дължи на траленето на дъното и на свръхулова през предишните десетилетия.

Проф. Пейчев препоръчва да се консумират миди, чийто произход е ясен. Тези, които са събрани от плитки води, са замърсени и опасни за човешкото здраве.