Всеки четвърти българин е изпадал в депресия, 20% веднъж или повече пъти в живота си са преживели психично разстройство, а около 12 на сто от хората страдат от тревожност, сочат данните от Международно изследване на честите психични разстройства, цитирано от epicenter.bg.

Хората търсят лекарска помощ заради тревожност, страх или чувството, че получават инфаркт. Затова личните лекари трябва да могат да разпознават симптомите на тревожност и депресия и вместо към многобройни кардиологични или други изследвания и консултации, да насочват пациентите към навременна психиатрична помощ. Това е една от целите на проекта „Подобрени услуги за психично здраве” на

Националния център по обществено здраве и анализи, подкрепен от Норвежкия финансов механизъм.

2000 джипита, психолози и социални работници в момента се обучават на знания, умения и чувствителност за ранно разпознаване на симптомите на депресия, тревожност и рисково самоубийствено поведение. Според експертите от Националния център по обществено здраве 70% от направилите опит да сложат край на живота си са посетили по някакъв повод личния си или друг лекар две седмици преди това. В редица случаи забавянето на вярната диагноза се е оказало фатално.

Сред предупредителните сигнали за самоубийство са продължителна тъга, агресивно поведение или импулсивност, както и липса на енергия, лош сън, загуба на апетит, рязка промяна на теглото. Застрашените хора се чувстват самотни, отхвърлени, изпитват тъга или вина, тревожност, стрес, безпомощност. Най-честите причини за опит за самоубийство са проблемите в семейството и приятелския кръг, раздялата, загубата на близък човек. След тях се нареждат безработицата и финансовите проблеми.

Все по-млади са хората, които посягат на живота си. Само допреди 10 години пълното отчаяние е застигало предимно над 50-годишните българи, сега мъжете са средно на 47, а жените – на 37 години. Дамите правят опити за самоубийство по-често, а всеки десети завършва фатално. Най-рисковата възраст е между 18 и 30 години, а най-уязвимата група са безработните и социалнослабите, младежите със зависимости, самотните възрастни хора.

Между 700 и 900 българи всяка година слагат край на живота си сами, показва още статистиката за последните пет години.