България е първа в ЕС по процент на хората, които не могат да затоплят жилищата си адекватно. Според данните на европейската статистическа служба Евростат в такова положение са 40,5% от българите. Под нормално затопляне обикновено се разбира поддържане на 21 градуса в основната стая от жилището и 18 градуса в останалите помещения. След нас, но с чувствително по-нисък процент – 32,9 на сто, е Гърция, а на трето място се нарежда Португалия (28,3%). Средното ниво за ЕС е 10,2 на сто, показват последните данни на Евростат.

При хората в риск от бедност процентът на „мръзнещите“ е чувствително по-висок - 66 на сто не отопляват нормално домовете си. В същото положение обаче според статистката са и над една трета от „богатите“ - тези, които не са изложени на риск от бедност. Това са всички с доход над 60% от т.нар. медианен. За България той е под 2000 евро годишно на човек.

Това означава, че ако трябва да се реши проблемът с всички хора, които не топлят домовете си нормално, защото не могат да си го позволят, държавата трябва да извади пари за 2,9 млн. българи. Със сигурност обаче бройката на подпомаганите ще е доста по-ниска. Всичко зависи от това какви критерии ще бъдат прилагани, за да попадне едно домакинство в групата на енергийно бедните.

В Европейския съюз няма единни критерии. Всяка държава е задължена да идентифицира своите енергийно бедни по собствена преценка, както и да ги подпомага. За по-голяма сигурност България реши да повери изготвянето на критериите на работна група с участието на Европейската комисия. След първата среща на работната група енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че 30% от населението у нас се определя като уязвимо. Тоест 2,2 млн. българи имат трудност да посрещат енергийните си нужди.

Според неоповестен официално доклад на Световната банка от времето на служебния министър на енергетиката Асен Василев обаче енергийно бедните у нас са 62 на сто от населението, припомнят експерти. За сравнение в момента енергийни помощи за отопление през зимата получават около 255 хиляди домакинства, като на месец помощта е 72 лева.

Ако всичко върви по план, критериите за енергийна бедност трябва да бъдат готови след месец – в края на април, както и начините за подпомагане. Според запознати на преден план са останали две идеи за подпомагане, които се обсъждат. Едната е на енергийно бедните да се предоставят ваучери, а другата – да се въведат социални тарифи. Въвеждането на специални тарифи обаче срещала по-широка подкрепа. Като идеята е разликата до пазарната цена да се покрива от определен фонд, подобен на този, от който в момента компенсират НЕК за скъпата енергия от ВЕИ и топлофикациите. Сега той се пълни от 5% вноска от приходите на всички производители и вносители на ток, както и приходите на България от търговия с въглеродните квоти. Специални тарифи се прилагат във Франция. Там хората с под 2175 евро годишно са плащали ток и газ по специално определени тарифи.