Поне 1000 легла за палеативни грижи за онкоболните ще бъдат разкрити в лечебните заведения т.г. Мярката се залага с промени в наредба на здравното министерство и със задължението болниците да осигуряват комплексно лечение на българите с рак - от поставянето на диагнозата и старта на терапията им до последната помощ, ако те издъхват.

В момента у нас има едва около 100 такива легла, съобщи пред "Труд" д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването.

Над 18 000 българи умират от рак всяка година. Проблемът с липсата на специализирани звена за гаснещите пациенти е голям, а ако близките им нямат финансовата възможност за частен хоспис, болните издъхват по болезнен и ненормален начин за медицината на 21 в. Затова разкриването на легла за палеативни грижи е много важна стъпка, коментираха лекари.

"Всъщност 6000 легла ще бъдат осигурени в различни лечебни заведения, които ще са за палеативните грижи, за продължителното лечение след преживян инфаркт, инсулт, тежки хирургични и ортопедични операции. Т.е. възможно е леглата за терминално болните да се окажат и повече от 1000", допълни д-р Шарков.

Друга новост според промените в наредбата е, че пациентът ще получава повече информация по време на хоспитализацията. И сега лекарите трябва да отговарят на въпросите му, но на практика не става така.

"Налага се специалистите да посочват на болния кой е неговият лекар и екипа му, кой води стаята му, кои определя терапията, кои са оперативните екипи, а ако се налага - защо трябва да бъде транспортиран в друго лечебно заведения, кога и как ще се случи", изброи д-р Шарков.

Ако въпреки задължението лекарят държи в неведение пациента и близките му, ще се налагат административни санкции според Закона за здравето и Закона за лечебните заведения. Важно е обаче и пациентът да се осмели да сигнализира за нарушението.

Предвижда се още освен с направлението за хоспитализация болният да се приема и с амбулаторния лист от извънболничната помощ, който ще дава важна предварителна информация на докторите от болницата.