Правовата държава в България не е достатъчно силна и правата на инвеститорите не са достатъчно защитени, казва посланикът на Франция Ксавие дьо Кабан в интервю за сп. "Икономист"

- Ваше Превъзходителство, Вие променихте средата в България, в която се прави бизнес. Направихте го публично със скандала “Белведере”. По Ваше мнение кой е най-стряскащият проблем за потенциалните чуждестранни инвеститори?

- Десет търговски камари подписаха и публикуваха писмо относно проблема, който потенциалните инвеститори имат в България. Фокусът е върху съдебната реформа и съдебната система. Изглежда, че правовата държава не е достатъчно силна в България и че правата на инвеститорите не са достатъчно защитени. Няма гаранция за инвеститора, че може да прави капиталовложения с увереност, че няма да възникнат никакви непредвидими проблеми. Причината да се намеся публично през декември 2014 г. бе, че активите на една френска компания бяха ограбени (“Белведере” бел.ред.). Този проблем още съществува и именно затова търговските камари написаха въпросното писмо. Важно е да се разбере, че подобно писмо се пише за пръв път и че камарите подеха заедно движение поради сериозността на проблема.

- Румяна Ченалова бе основната причина да заговорите пред медиите по случая “Белведере”, като декларирахте, че има някои “гнили ябълки”. Сега тя се явява като основен борец срещу корупцията в съдебната система. От случая “Белведере” произтече ли нещо положително?

- От този скандал произтече нещо положително и то е, че “Белведере” спечели делото и запази активите си в България. Те могат да продължат да оперират в България и да инвестират в България. Това е първият положителен резултат от скандала. Второ, Висшият съдебен съвет постанови, че госпожа Ченалова е направила грешки, тя бе отстранена от съдебната система и не е магистрат от ноември 2015 г.

Сега е трудно да се каже какво от изявленията, които госпожа Ченалова направи пред медиите, е важно или представлява интерес. Засега тя прави декларации, но няма разследване относно това, което се опитва да внуши. Така че е невъзможно да се разбере какво се опитва да каже и кои хора е поставила на мушка, когато казва, че в системата има корупция. Може да е интересно, а може и да не е. От съдебната система зависи дали ще реши да разследва това, за което тя намеква.

- Ще има ли полза, ако експерти от Брюксел дойдат да проверяват българската съдебна система, както бе предложено?

- Българското правителство и Европейската комисия трябва да решат какви експерти са необходими. Какви да бъдат задачите им? И кои членки на Европейския съюз ще могат да изпратят експерти в България? Това би бил положителен ход, тъй като биха могли да се направят промени в Механизма за сътрудничество и проверка от последните 8 години.

- Вие сте един от най-активните посланици на страни членки на Европейския съюз, но си навлякохте и критики заради тази си активност. Как отговаряте на Вашите критици?

- Когато говорите, както го правя аз, пред различни представители на медиите, съвсем нормално е някои хора невинаги да са съгласни с мен. Това е съвсем нормално в едно свободно и демократично общество. Не за пръв път чуждестранен посланик се намесва в някой конкретен случай. Принципно не смятам, че моята позиция е намеса във вътрешни политически проблеми. Механизмът за сътрудничество и проверка съществува, защото България, Европейският съюз и другите страни членки решиха, че когато България бъде приета в ЕС, ще има условие и това условие е България да приеме въпросния механизъм. Всички страни членки са задължени да коментират годишния доклад на комисията. През март Европейският съвет ще получи коментари от посланиците на страните членки по специфичните проблеми.

Целта не е да се критикува или да се обвинява специфична партия, хора или личност. Целта е в края на краищата механизмът да си свърши работата и да бъде премахнат.

- Когато бяхте пресаташе в България в началото на демократичните промени, медиите бяха много различни, с много повече издания и доста жълта журналистика. Как са се променили българските медии днес?

- Когато дойдох в България в началото на 90-те години, бе впечатляващо да виждаш как почти всеки ден се появяват нови издания. Бих казал обаче, че журналистиката не бе много професионална. Тогава стартираха нови радиостанции. Малко по-късно бе създаден и втори канал на националната телевизия. Това бе ново начало за българските медии.

25 години по-късно е нормално много от тези издания да са изчезнали. Не само защото бяха толкова много, но и поради глобалната криза в печатните медии, причинена от конкуренцията на електронните медии. Сега има 2 национални частни телевизионни канала и много други медии, така че медийният пейзаж в България е наситен. За последните десетина години забелязахме силна концентрация на медии в ръцете на една медийна група, която е собственост на депутат. Този медиен магнат притежава също така много компании.

Пресата има ролята да бъде критична към всяка власт, независимо дали е политическа или икономическа. За нещастие тази преса е зависима от икономическата мощ на един човек, който не само е много богат бизнесмен, но също така депутат в парламента. Това вероятно днес е най-големият проблем пред българската преса.

- Смятате ли, че трябва да се напише закон, който да предотврати този конфликт на интереси?

- Не съм сигурен, че има нужда от нов закон. По-скоро може би има нужда от приложение на закона. Обществеността заслужава да получава различни мнения. Факт е, че има много вестници, но ако те всички принадлежат на една и съща медийна група и нейният собственик определя политическата линия на журналистите, тогава българската преса има огромен проблем.