67-о място заема България в последната класацията за боеспособност на въоръжените сили на различните държави по Света, изготвена от специализирания сайт Global Firepower (GFP).

Пред родната армия по показателите (над 50 на брой), които се отчитат за съответния индекс, като броя на различните единици бойна техника и на военнослужещите, гориво и други ресурси, бюджет, територия и дължина на сухоземните и морските граници, се нареждат например войските на Казахстан, Азербайджан, Узбекистан, Бангладеш, Беларус, Белгия, Холандия, Хърватия, Словакия, Тунис, Мароко, Етиопия, Нигерия, на раздираните от конфликти Сирия и Украйна, както и на съседните ни Гърция и Румъния. Веднага след нас се нарежда Кения, а Сърбия е поставена на две позиции след България и е следвана от Кувейт, Еквадор, Шри Ланка, Армения и Грузия. Македония пък въобще не фигурира в подредбата, в която са поместени общо 126 държави, последната от които е Сомалия.

Турция, отношенията на която с Кремъл се изостриха след свалянето на руския бомбардировач на сирийската граница, пък заема престижното десето място в класацията и е следвана плътно от Израел. Топ 10 допълват Япония, Германия, Южна Корея, Франция, Великобритания, Индия, Китай, Русия и лидерът САЩ. Според публикуваните от GFP данни за военната мощ на двете най-големи сили в Света, американците и руснаците разполагат съответно с 1,4 млн. срещу 766 055 военнослужещи, 8 848 срещу 15 398 танка, 41 062 срещу 31 298 бронетранспортоьра, 1934 срещу 5972 самоходни оръдия, 1299 срещу 4625 артилерийски оръдия теглени на буксир, 1331 срещу 3793 подвижни зенитни комплекси, 13 892 срещу 3429 въздухоплавателни средства, от които 2207 срещу 769 изтребители и щурмоваци, 5366 срещу 1083 транспортни самолета, 2809 срещу 346 тренировъчни машини, 6196 срещу 1120 хеликоптера, от които 920 срещу 462 бойни, 473 срещу 352 плавателни съда, от които 20 срещу 1 самолетоносача, 10 срещу 4 фрегати, 62 срещу 12 разрушителя, 0 срещу 74 корвета, 72 срещу 55 подводници, 13 срещу 65 кораба за брегова охрана, 11 срещу 34 минонесеца. Годишният бюджет за отбрана на двете държави е съответно 577,1 млрд. срещу 60,4 млрд. щатски долара.

На този фон родната армия разполага с 35 000 военнослужещи и служители в системата, както и с 302 500 резервисти,160 танка, 1103 бронирани машини (бронетранспортьори), 150 самоходни машини снабдени с оръдия, 350 артилерийски оръдия, 100 подвижни зенитни комплекса, 68 въздухоплавателни средства, от които 18 изтребители и щурмоваци, 29 транспортни самолета, 12 тренировъчни машини, 25 хеликоптера и 29 кораба, от които 4 фрегати, 3 корвета и 10 миненосеца. Бюджетът за отбрана на България пък е 700 млн. долара.

По всичко личи обаче, че от експертите не е отчетен броят на самолетите, които реално са в експлоатация, както и че само преди броени дни след 52 години вярна служба в армията бяха пенсионирани последните три използвани от нас ветерана МиГ-21. Намеренията на България все пак са да навакса в изоставането, което не е отчетено в класацията, като за целта за да закърпим временно положението в началото на седмицата Полша ни изпрати за временно ползване два двигателя за МиГ-29. Още шест предстои да бъдат ремонтирани в страната, за да можем да подсигурим временно охраната на небето си.

След две години и половина пък родните ВВС може да използват за охраната на небето ни и на нов тип изтребител, ако процедурата за придобиването му върви по план, обясниха пред Агенция Монитор от МО. В момента работна група към министерството събира оферти и води преговори с различни страни за бъдещата покупка. Звеното разглежда варианти за закупуване на многоцелеви самолет втора ръка от държава членка на НАТО или нов от производител. Все още не се обсъжда конкретен модел, макар везните да клонят към американския F-16, но е задължително летателната машина да е съвместима с бойната техника на Алианса. След като се съберат всички оферти, ще се направи анализ и ще се прецени кои самолети ще ни вършат най-добра работа и ще излязат най-изгодно на данъкоплатците. След това ще бъде внесен проект за решение за закупуване на новите изтребители първо в Министерския съвет, а после ще се иска и разрешение от Народното събрание, защото инвестицията за ескадрилата от десетина машини е доста голяма и ще бъде изплащана дълги години. В документа ще бъдат разписани и средствата, необходими за обучение на пилоти, наземно оборудване, както и техника за поддръжка.

Междувременно пък МО обяви обществена поръчка за застраховане на военнослужещите и цивилните служители в системата срещу злополуки за около 1 млрд. лв., като е заделило за нея над 100 хил. лв. Изисква се полицата да предвижда изплащане на 30 000 лв. при смърт за всеки от общо 36-те хил. души, които ще бъдат застраховани.