Образованието е най-сигурният спасителен изход от бедността. Завършването на университет почти напълно гарантира, че човек няма да бъде беден. Рискът от бедност в тази група от населението у нас е едва 2%, показва изследване на Института за пазарна икономика, представено вчера. Икономистите са направили различни разрези на проблема, за да установят кои социални групи са най-уязвими да изпаднат в сериозни финансови и материални затруднения. Ползвани са т. нар. персонални данни от изследването на Националния статистически институт за доходите и условията на живот от 2013 г.

Най-значимият фактор за бедността у нас е образованието. Завършването на поне средно образование е ключово за намирането на работа и избягване на бедността, посочи анализаторът Петър Ганев. В допълнение доходите на хората от най-високото образователно ниво са доста над линията на бедност (286 лв.), независимо дали работят или не. Разполагаемият доход на заетите висшисти достига средно 978 лв. на месец, като в тази група влизат близо 900 000 българи. „В тяхната група има доста равномерно разпределение на доходите, т. е. неравенството е доста ниско”, твърди Ганев.

Около 80 000 души с висше образование са безработни, но вземат по 748 лв. на месец, а пенсионерите с такава образователна степен също живеят доста по-добре от връстниците си - средно с 629 лв. на месец. Проблемът е обаче, че те са под 10% от всички пенсионери, т.е. около 280 000 души.

Високи доходи получава и една сравнително малка група висшисти - неактивните, които са около 62 000 души. Те нито работят, нито търсят работа, но преживяват средно с около 948 лв. на месец - доходи от спестявания, от инвестиции, от наем или подпомагане от близки и роднини. Авторите на изследването твърдят, че в тази група влизат и част от неактивните младежи, които просто нямат стимул да търсят работа заради характерния социален феномен у нас младите да напускат семейството си твърде късно - на около 30-годишна възраст.

Най-голямата социална група по показателя „образование” в нашето общество е на хората, завършили средно образование. „Това по-скоро гарантира намиране на работа. В тази група заетостта е над 60% и попадането в нея до голяма степен гарантира, че няма да си беден, защото бедността сред тези граждани е около 12-13%”, поясни Петър Ганев. Сравнително малко от „среднистите” обаче вземат над 700 лв., а средният доход на тези от тях, които работят, е 631 лв. на месец. Това са 1,7 млн. души. Все пак над 400 000 души, завършили гимназия или техникум, не могат да си намерят работа, въпреки че търсят такава. Над 700 000 са пенсионерите със средно образование, които живеят с доход от 507 лв. на месец.

Най-проблемните групи са на хората с основно и особено с начално и по-ниско образование. Всеки трети, учил до 7-8 клас, е беден, независимо че работи. Средният месечен доход на такъв гражданин е едва 420 лв. В тази група влизат 324 000 души. Други 200 000 с основно образование не могат да си намерят работа, въпреки че търсят такава, а пък още 200 000 души дори са спрели да търсят заетост и са влезли в графата „неактивни”.

Хората с начално или по-ниско образование пък са гарантирано бедни. Повечето не могат да прескочат линията на бедността, независимо че работят, защото средният доход на групата е едва 276 лв. Става дума за 81 000 души. Безработните и неактивните обаче са още 140 000 души. „При по-ниските нива на образование доходите и рискът от бедност при неактивните са сравними с тези при заетите. Това е едно от обясненията за сравнително ниските нива на икономическа активност сред по-ниско квалифицираните”, твърдят от ИПИ.

Икономистите от института са разделили обществото на три големи групи от гледна точка на доходите - бедните (1,5 млн. души с доход до линията на бедност от 286 лв.), „средна класа” (4,2 млн. души, които живеят между 286 и 801 лв.) и богати (1,5 млн. души, разполагащи с над 800 лв. на месец). Заможните домакинства в страната (горните 20%) „изработват” 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от най-бедните 20% от хората) получават едва 7% от доходите, сочат данните.

Наблюдава се значима връзка между доходи и „щастие” в България, твърди още Петър Ганев. По думите му удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по-висока от тази при бедните. Няма подобна зависимост обаче по отношение на усещането за справедливост в обществото, разбирано като доверие в правосъдната система. То е драматично ниско както при бедните, така и при богатите. Здравословното състояние не е основната причина за бедност, сочи още изследването. Половината от бедните са в добро или много добро здравословно състояние по собствените си оценки, а само 20% от тях са в лошо или много лошо състояние.

„Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното повишаване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка - бедност”, твърдят от Института за пазарна икономика. Оттам смятат още, че разходните политики на бюджета не могат да решат проблемите на бедността. Няма друга алтернатива за повишаване на доходите у нас освен реформите в образованието и на пазара на труда, както и адекватна регионална политика.