Спасителите от „Гражданска защита” работят на ръба на силите, с недостатъчно кадри и с нова, но в голяма степен неизползваема техника. Във Варна се налага 2-3 души на смяна да покриват няколко области едновременно за действие при инциденти. Какво е да си единствената надежда за някого?

Тях чакаме повече от всичко, закъсали безпомощни в преспите, откъснати от света или затиснати под смачкани ламарини в катастрофа.

„Химическа защита, инциденти и аварии с опасни вещества, радиационна защита, при тежки пътно-транспортни произшествия сме ние хората”, казва Димитър Райчев, началник сектор „Специализирани оперативни дейности”.

Във варненското звено трябва да са 42-ма, но на практика са 25-има. Работят на 24-часов график. В случая на смяна са трима. Заплатите не отговарят на риска, за обучение на нови кадри са нужни месеци, а кандидатите за спасители са малко.

„В една аварийно-спасителна ситуация първият час е много важен. Със своите реакции, с нашите действия може да направим така, че да спасим много хора”, разказва Ариф Ахмедов, началник дежурна смяна.

Разполагат с нова техника, но не всичко може да се ползва, защото нямат квалификация за работа с машините. Затова най-много разчитат на собствените си сили.

„Една зима имахме евакуация на доста хора – затрупани хора, изгаснали двигатели. В единия от автомобилите имаше малко дете и баща. Бяха намръзнали, изплашени”, спомня си Живко Атанасов, командир на екип. Докато вадят коли от преспите, взели детето в спасителната машина. Пели му песни, за да се успокои.

„Каза: „Има Господ”, питахме го защо, то отговори: „Тати се моли на Бог и вие дойдохте”. Това беше четиригодишно дете”, спомня си Живко Атанасов, командир на екип.