И през 2015 г. се запазва тенденцията личните лекари у нас да намаляват, сочат данните на здравната каса. През тази година индивидуалните практики на общопрактикуващи с договор с касата са 3615, при 3648 за м.г., като през 2014 г. общо личните лекари са били 4515. Груповите практики остават 239. През м.г. един лекар е имал средно 1649 пациенти в листата си, а през тази година те са вече 1749.

Най-ниска е осигуреността с общопрактикуващи в Кърджали и Търговище. В Кърджали например един лекар отговаря за 2602 пациенти средно. Най-много джипита има в Плевен и Добрич.

Според последната национална здравна карта, приета от Министерския съвет през 2011 г., у нас трябва да има минимум 5374 джипита, за да се осигурява адекватна първична доболнична помощ на населението. Общопрактикуващите медици обаче намаляват устойчиво. През 2005 г. те са били 5340, през 2007 г. - 5001, през 2011 г. са вече 4715, а през 2013 г. - 4565.

Същевременно контролът върху работата им става все по-усилен. През тази година от касата са проверили личните лекари над 4100 пъти, т.е. повече, отколкото са практиките. Наложени са 12.5% повече глоби и санкции и са възстановени пари на касата общо за над 3 млн. лв. На една практика средно се падат по 1.06 нарушения, обясни Галя Йорданова, шеф на дирекция в НЗОК. Жалбите от пациенти в цялата доболнична помощ - т.е. и срещу поликлиники, медицински центрове и стоматолози, обаче са общо 491.

Засега няма промени в нормативните документи за догодина, които да променят коренно начина, по който ще се отпускат направленията за специалисти и изследвания, каза Йорданова. Здравният министър Петър Москов уверяваше, че през 2016 г. всеки ще има личен гарантиран пакет за талони и няма както сега да чака, ако лимитът на личния му лекар е изчерпан.

Броят на болниците пък расте, припомни Страшимир Генев, шеф на болничната дирекция на касата. През 2001 г. те са били 149, а към края на октомври т.г. са вече 359. Общо новите частни болници са 108, а са фалирали доста общински, отчете той. "Няма нищо лошо в частните болници, но плащанията към тях непрекъснато растат", поясни Генев. Например на болниците, разкрити през 2011 и 2012 г., през 2013 г. са платени 16 млн. лв., докато три години по-късно парите вече са 101 млн. лв.

На фона на това касата има огромни проблеми с намирането на контрольори и изобщо на кадри - лекари, юристи, икономисти. Текучеството в някои районни каси е 70%, а в централата - 50%, заплатите не са актуализирани от 2009 г., а по районните каси те са средно 600 лв., каза още Генев. "Напусналите често отиват в "отделите за борба с касата" в болниците и с тях нашите контрольори не могат да се оправят при проверки", допълни той.