Ако Турция се нуждае от "Турски поток", то тя трябва да се обърне към Русия. Това заяви президентът на "Газпром" Алексей Милер.

"Що се отнася до "Турски поток", то на първо място Турция трябва да ни потърси, ако за нея този проект представлява интерес. В момента Турция не се е обърнала към нас с подобно предложение", добави той, цитиран от ТАСС. На 1 декември 2014 г. по време на визитата си в Анкара руският президент Владимир Путин отмени изграждането на газопровода „Южен поток“, който трябваше да свързва Русия и България по дъното на Черно море.

Вместо него стопанинът на Кремъл предложи нов проект - „Турски поток“.

Новият газопровод също трябваше да мине по дъното на Черно море и до голяма степен повтаряше маршрута на „Южен поток“ с една малка подробност – вместо към България, той завиваше към Турция. „Турски поток“ трябваше да има сходен с този на „Южен поток“ капацитет – 63 милиарда куб.м. газ и четири отсечки. Предвиждаше се също така и изграждането на газов хъб на гръцко-турската граница, откъдето европейските страни можеха да купуват „синьо гориво“ на пазарни условия.

Русия и Турция също така се договориха и за отстъпка в цената на природния газ от над 10%, която бе обвързана с построяването на новата тръбопроводна система. В случай че „Турски поток“ беше изграден, Русия щеше да се откаже от балканския маршрут за доставката на природен газ за Турция, който минава през Украйна и България. В такъв случай София беше изправена пред възможността да загуби стотици милиони от транзитни такси. Сваленият Су-24 може да спре и съвместните енергийни проекти.

През 2015 г. проектът забуксува по редица причини. Част от тях бяха чисто политически. В Турция се проведоха на два пъти парламентарни избори и едва преди броени дни бе съставено стабилно правителство начело с Ахмет Давутоглу. В деня (24 ноември), в който бе официално представен неговият кабинет, турските ВВС свалиха край турско-сирийската граница руски фронтови бомбардировач Су-24. Това доведе до голямо напрежение в руско-турските отношения и постави под въпрос изграждането на „Турски поток“.

Москва въведе санкции, които засегнаха туристическата индустрия, присъствието на турски строителни компании на руския пазар и износа на турски плодове и зеленчуци. Според първоначалните данни съвместните енергийни проекти - газопроводът "Турски поток" и АЕЦ "Аккую" - не попадат в списъка със санкции, но информацията по този въпрос през последните 2-3 дни е много противоречива. Турция е вторият по големина пазар за руски природен газ. Тя покрива до 60% от нуждите си от руския внос. Анкара внася "синьо гориво" от Азербайджан, което ще се увеличи с още 6 милиарда куб.м. през 2019 г., когато най-вероятно заработи проектирания тръбопровод ТАНАП. Малки количества газ Турция внася и от Иран, но почти всяка година през зимния период тези доставки биват спирани. По тази причина на Анкара й се налага да се обръща към Русия с молба за увеличаване на получаваните количества газ от "Син поток".