В шелфовата и дълбоководната зона на Черно море са регистрирани общо 445 000 китоподобни индивида. Те са от трите вида делфини, които обитават водите му : морска свиня - 65 000, афала - 87 000, и обикновен делфин - 293 000 индивида. Това е записано в окончателния доклад, изпратен до Европейската комисия, с който официално се обявяват резултатите от приключилия проект за изследване на неблагоприятното въздействие на риболова върху китоподобните видове в Черно море, съобщи за в. „Черно море” Константин Михайлов, ръководител на секция „ Ихтиология” в Института по рибни ресурси. Той е член на научния комитет, регионален представител за Черно море на ACCOBAMS (в превод означава Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата зона на Атлантическия океан).

Международният проект е с участието на учени от Англия, България, Румъния, Турция и Украйна. Финансирането беше от Главна дирекция по морски въпроси и рибарство към ЕК във връзка с необходимостта от съвременен анализ на състоянието на популациите на делфините в Черно море и оценка на техния приулов от риболова, който е сред непосредствените и най-сериозни заплахи за тях понастоящем. Този проект дойде много навреме и по отношение на многобройните оплаквания на рибарския бранш за застрашително увеличената популация на делфините, което било причина за рязкото намаляване на рибните ресурси. В. „Черно море” припомня за тиражираните твърдения на риболовци, че техният брой вече надхвърлял 1,5 млн.; миналото лято само от Маслен нос до Ахтопол били наблюдавани 160 000 делфина, и то на „непрекъснати огромни пасажи, приличащи на многочислени стада черни биволи в пустиня”.

Първоначално идеята за проучванията, в които участваха представители на България, Румъния, Украйна и Турция, беше да се обхванат китоподобните в цялата територия на Черно море, но финансирането не беше достатъчно, имаше и логистични причини във връзка с използването на специален самолет и затова се ограничихме върху западната му част, като само частично беше изследвана централната и източната част на басейна, обясни Константин Михайлов, координатор за нашата страна. Изследването е обхванало вътрешните, териториалните води и изключителната икономическа зона на България, Румъния и част от Украйна - западната част на Кримския полуостров, тоест от българо-турската граница до залива на Севастопол. Заснемането било извършено по два начина. Единият - със специално оборудван самолет, е продължил 7 дни, а вторият, на борда на яхта - още 24 дни (и двете през месец юли). Освен това през август и септември същата година (2014 г.) провели и полево изследване по фериботната линия между Украйна и Грузия с намерението да се получи по-обобщено изследване не само на западната част, но и на целия Черноморски басейн.

Общо бяха регистрирани 1350 наблюдения на делфини Оценката на тяхната плътност и численост беше извършена с помощта на специална софтуерна програма. Тя е разделена на две - отделно за шелфовата и за дълбоководната зона, каза още ученият ихтиолог. По думите му за нас е важно да знаем каква е числеността на трите вида делфини в западната част на Черно море, където беше съсредоточено основното усилие на учените. Тук от общо 115 000 - 120 000 индивида 29 000 са морска свиня, 26 000 – афала, и 60 000 - обикновен делфин. Най-многобройни са обикновените делфини, които са съсредоточени близо или по самия край на шелфовата зона, тъй като те обитават дълбоките и по-чисти води, където не е толкова силно пагубното влияние на антропогенния (човешкия) фактор. Това им позволява да поддържат и сравнително най-висока численост. За съжаление, морската свиня, която обитава крайбрежните води, търпи най- големите заплахи от замърсването на водата, от капана на рибарските мрежи и др. Затова и числеността й се оказа ограничена. Афалата бе сравнително по-равномерно разпределена в изследваната зона, но и с предпочитания към крайбрежните води, подобно на морската свиня.

Преди изводите от изследването е важно да се направи оценка на резултатите конкретно за българската акватория, а също и сравнение с данните за другите две черноморски държави - Румъния и Украйна, допълни ихтиологът.

При проучванията, направени с яхта (общо 573), морската свиня беше наблюдавана като единични животни в 66 % от случаите, в групи от 2 (26%) и от 3 животни (6%). Много рядко (едва 2%) бяха в групи от над 3 животни. С други думи, стойността на груповото им представяне е ниска, като най-голямата бе от 8 индивида. По време на същите проучвания се оказа, че броят на морската свиня е около 1000 в българската зона, при 7000 в румънски и 5000 в украински води. Беше очаквано в румънската зона те да са най-много, тъй като там шелфът е най-голям и най- плитък, с богата хранителна база и е предпочитан от морските свине. Що се отнася до обикновения делфин, беше наблюдаван като единични животни в 43% от случаите, в групи - 57%, много рядко (9%) се срещаха стада от 4 до 20 животни. Поради това, че обича дълбоките води, неговата численост е най-голяма в украинската зона - около 10 000 индивида, в българската- около 5 000, и само 1 600 в румънската.

За афалата повече от половината наблюдения се отнасяха до единични животни (59%); забелязаната най- голяма група бе от 12 животни. По време на проучванията на яхта беше установена численост около 5000 в наши води ( около 1300 в румънски и 6500 в украински) .

Подобни са резултатите от наблюденията (512) със самолет, каза още Константин Михайлов. При повечето случаи (82%) морската свиня е заснемана като единични животни в българската зона. Преброени са около 10 000 индивида (съответно около 800 в румънски и 5000 в украински води). Обикновеният делфин е наблюдаван като единични животни в 57% от случаите и много рядко в групи от 12 и повече животни (най-голямата е 28 броя). Същата е картината и при афалата, като най-голямата група е от 11 животни.

Ако обединим резултатите от двата вида наблюдения (със самолет и яхта), излиза, че най-многочислен е обикновеният делфин в българските води - около 31 000 индивида, следва афалата - около 10 000, и морската свиня - 8500. За сравнение, в румънски води най- многобройна е морската свиня (около 8000), афалата (6500) и най-малко са обикновените делфини (5500). В украински води най-много са обикновените делфини - около 24 000, следват афалата - 15 000, и морската свиня - 7000.

Цялата тази картина, която не претендира да е напълно изчерпателна, тъй като полевите проучвания обхващат предимно западната част от Черноморския басейн, показва, че липсват основания за обвиненията срещу делфините като виновници за рязкото намаляване на рибните ресурси, категоричен е Константин Михайлов. Групите са малки и са свързани със сезонното разпределение на делфините през летните месеци. За сравнение, през 50-те години на миналия век данните от изследванията на нашия институт показваха наличието на стада от 1000 - 1200 делфини в зоните от 40 до 100 мили от брега. Тогава те бяха масово изтребвани с огнестрелно оръжие. Сега такива големи стада, както се вижда от резултатите от изследването, изобщо не се наблюдават. Мнението на ихтиолога е, че въпреки известното възстановяване на популацията на делфините, тяхната численост е далеч по-малка в сравнение с периода преди повече от 60 - 70 години.

Свръхуловът остава основна причина за рязкото намаляване на рибните запаси в Черно море, категоричен е ихтиологът. Тук обаче най-малка може да бъде вината на българските рибари, защото размерът на техния улов има много малко въздействие върху рибните ресурси в сравнение с експлоатацията им в зоните на зимуване на мигриращите основни промишлени видове - хамсията (най- многочисленият вид в Черно море), сафрида и др., които са по анадолското и грузинското крайбрежие. Свидетели сме още през 80-те години на свръхулов на всички пелагични видове. Запасите им рязко намаляха, което накара дори турските рибари, чийто традиционен улов е хамсията, да пренасочат значителна част от риболова си към Средиземно море, поясни Константин Михайлов. За следваща не по-малко важна причина за застрашителното намаляване на рибните ресурси той посочва еутрофикацията и замърсяването на морските води. Както за свръхулова, така и за екологичното състояние на Черноморския басейн проблемите могат да бъдат решени само с координираните усилия на всички крайбрежни страни. Нашата задача като институт (както и на колегите от останалите черноморски държави) е да продължим да даваме реална оценка за съществуващите заплахи върху биологичното разнообразие на Черно море. Не случайно в края на доклада на приключилия проект, изпратен до ЕК, е отбелязано, че направеното изследване трябва да се приеме като такова с предварителен характер, тъй като обхваща само част от Черноморския басейн. И че е нужно резултатите от него да бъдат потвърдени, допълни Константин Михайлов. В тази връзка той обяви за в. „Черно море” новината, че вече има решение на ACCOBAMS за ново, много по-широкообхватно проучване в Черно море и Средиземно море, което ще се проведе през периода 2016 - 2019 г.

Впрочем това изследване е било замислено още през 2003 г., но набирането на необходимия финансов ресурс от 5 млн. евро е станало през последните години. Отзовали се мощни компании като “Тотал” и други от Франция, Испания. Варненският ихтиолог е контактното лице за България и в този проект. Вече е пристигнало официално писмо от ACCOBAMS до министъра на околната среда и водите за съдействие от нашата страна. Предвижда се провеждането на две теренни проучвания с морски съд и едно със специален самолет. Тепърва ще бъдат обмислени детайлите по организацията на новия проект, за което много ще помогне натрупаният вече опит от предишните теренни и лабораторни изследвания в тази насока с цел опазване на китоподобните в Черно море, допълни ихтиологът.