Какво съсипва съдовете в човешкия организъм, заради което се стига до инсулт, инфаркт и до ампутация на крайници? Това е атеросклерозата или отлагането на плаки по вътрешната стена на съдовете, обясни пред „Труд“ проф. Марио Станкев, национален консултант по съдова хирургия и директор на Националната кардиологична болница (НКБ).

Втората, но не толкова значима причина са възпалителните съдови заболявания. Те се срещат по-често при младите хора, които са с т. нар. болест на Рейно или болест на Бюргер.

„Няколко са теориите за отключването на атеросклерозата, но така или иначе тя атакува съдовата стена отвътре, като формените елементи на кръвта се отлагат по нея, наблюдава се стеснение на съдовете, които накрая се запушват“, посочи проф. Станкев.

Атеросклерозата обхваща всички съдове - и тези, които кръвоснабдяват мозъка (това са сънните артерии), и коронарните - те захранват сърцето, и периферните, които доставят кръв до останалите органи и системи в крайниците и вътрешните органи. В зависимост от степента на стеснението или на запушването, ако те се наблюдават в мозъчните съдове, резултатът е мозъчен инсулт. Ако явлението е в коронарните съдове, установява се миокарден инфаркт, а при периферните съдови заболяния се наблюдават гангрена, загуба на крайник или влошаване на състоянието на пациента.

„Често трите изяви на атеросклерозата се преплитат. Т.е. почти всеки втори пациент с периферна съдова болест има и коронарна съдова болест. А всеки трети с коронарни проблеми има и каротидни увреждания“, обясни директорът на кардиологичната болница. В зависимост от засягането на съдовете и на изявата му се изработва алгоритъм на лечение на пациента. Най-напред се обръща внимание на съдовете, захранващи сърцето, след това на мозъчните и после на периферните. „Но ако поражението при една от тези зони е по-силно, най-напред се заемаме с него. Първо обаче се изследва артериалната и венозната система, а когато се установят уврежданията, се пристъпва към адекватната терапия“, каза проф. Станкев

Виновни за атеросклерозата са стресът, диабетът, който атакува всички съдове, но и нездравословният начин на живот. Други рискови фактори са артериалната хипертония (затова тя трябва да се контролира с подходящите медикаменти), заседналият начин на живот без спорт и движение, лошото хранене.

„Вредните храни като нерастителните мазнини, тлъстите и пържени ястия, прекомерната употреба на месо и дреболии (черва, воденички, сърца, също шкембе и черен дроб), към които посяга обикновеният българин, са бич за съдовете“, каза проф. Станкев. Причината е, че с такъв начин на хранене се увеличава нивото на холестерола в кръвта, което води до отлагане на плаки по вътрешната стена на съдовете и описаните тежки заболявания. Затова нормалното хранене трябва да включва разнообразие от храни, и то в умерени дози. Не е добре човек да е краен вегетарианец, нито да е прекалено месояден.

Често пациентите питат проф. Станкев какъв хранителен режим не уврежда съдовете. „Най-напред не трябва да се вечеря след залез-слънце, тъй като тогава храносмилателният тракт се натоварва най-много. Впоследствие се стига до затлъстяване и проблеми със съдовете“, посочи проф. Станкев. Той препоръча 1-2 пъти седмично да се консумира риба, а месо - 2-3 пъти седмично, но да е разнообразно. Примерно веднъж да сложим на трапезата свинско, втория път телешко, после пилешко. Да се приемат много зеленчуци, а от мазнините да се набляга на зехтина и олиото.

Цигарите са друг фатален агресор за съдовете. „Всъщност най-голям риск от развитието на атеросклероза и съдови заболявания имат пушачите“, категоричен бе проф. Станкев. Механизмът на въздействие на цигарите е следният - никотиновата киселина от тях се отлага върху най-вътрешната стена на съдовете, но в същото време количеството на доставка на кислород към съдовете намалява и те се увреждат. Освен това при всмукването на цигарения дим съдът се свива и се наблюдава склонност към тромбози. Поразяването на белия дроб е и другият опасен резултат.

Не пропускайте изследване на кръвната захар

Едно от най-тежките и болезнени усложнения на диабета е поражението на съдовете, захранващи с кръв крайниците. „Това се наблюдава при възрастни хора, когато заболяването им не е било лекувано добре, т.е. стойностите на кръвната захар не са били овладявани. Затова при тези пациенти нерядко се открива и гангрена“, обясни проф. Марио Станкев. По тази причина до съдовата хирургия на Националната кардиологична болница стигат диабетици над 55-60 г. и - макар и рядко - млади пациенти, при които страданието е наследствено.

„За щастие намаляват ампутациите на крайници при болни със захарна болест, защото се развиха специалностите съдова хирургия и ангиология (науката за изследването на венозните заболявания), които скринират определени групи от населението. Редовно изследваме рисковите пациенти над 55 г., т. е. активно издирваме заболелите, за да се избегнат тежките последици“, каза още проф. Станкев. А като се приложи съвременно лечение ендоваскуларно (вътресъдово) или оперативно, много по-рядко се стига до ампутация, отколкото преди години. Тъй като голяма част от пациентите на НКБ са диабетноболни, лечебното заведение профилактично прави изследване на съдовете.

„Обикновено хората, които не са полагали грижи за здравето си и се е стигнало до тежки усложнения на диабета, са тези с по-нисък социален статус и възрастни, както и живеещи в малки населени места, които нямат достъп до здравната система“, обясни директорът на НКБ. За да не стигат диабетиците до съдови хирурзи като проф. Станкев, неговият съвет е да не се пропускат регулярните изследвания на кръвната захар, които се назначават от личния лекар. А ако нивата й са високи, тя трябва да се „модерира“ и да се понижи до стойности, които са безвредни за организма. И най-важното - диабетът трябва да се лекува системно и постоянно, а вече застигнатите от захарната болест редовно да се проследяват за усложнения - поне на три или на шест на месеца.