Много е важно да говорим за ромите и да говорим смислено, а не както напоследък говорят политиците. Важно е, защото ромите по самоопределение и след един масиран натиск през 2011 г. да откажат да отговарят на въпросите за самоопределение са 4.5% от населението ни. По обективна оценка обаче те са 11% от населението. А в най-малката възраст – от 0 до 9 години на територията на все повече области на страната те са около 40% от децата.

Това каза в интервю за БГНЕС един от най-видните изследователи на ромската общност в България проф. Илона Томова от Института за изследване на населението и човека при БАН.

Според нея въпросните области, за да могат да имат каквото и да било икономическо развитие, трябва да са абсолютно сигурни, че тези 40 процента от децата, които сега за до 9-годишна възраст ще бъдат високообразовани, високо квалифицирани, годни да се включат автоматично в една модерна и развиваща се икономика, която все повече ще трябва да се доказва на международния пазар на труда.

"Не е сериозно да казваме "те са мързеливи", "те са безотговорни", "те са лошите", "те се отказват да се възползват от възможностите, които системата им създава". Дори да има някаква истина, ти не можеш да зачеркнеш 40% от децата си, нито 30% от юношите си, нито 11% от населението си. Далеч по-добре е да видиш какво трябва да направиш, винаги ли са били те такива, това наследствено ли е, или това са проблеми на социалната ни система. А там, където става дума за проблеми на социалната ни система, те трябва да се решават", каза Томова. Като най-ярък пример тя даде образователната система, от която в най-голяма степен зависи какви ще бъдат децата ни. В средносрочен и в дългосрочен план от образованието зависи дали ние ще можем да останем страна от ЕС, която се развива с някакви прилични темпове, макар и по-бавно от останалите. Или пък ще можем да направим това, което направиха ирландците – които след едно много продължително изоставане, скочиха много бързо напред и дори изпревариха страни с добри икономически и социални показатели от тях.

В много голяма степен това зависи от качеството на образователната система, подчерта експертът.

Освен децата от ромски произход имаме и деца, за които майчин език е турският – те също са немалка част от децата на България. За да получат децата на България добро образование е нужно да има задължителна детска градина, заяви Томова. Там, където пречката за достъп до детска градина е таксата, държавата трябва да я поема, категорична е тя. Според нея в детските градини е мястото, където децата не само ще научат добре българския език, но и ще получат редица добри навици, които след това могат да пренесат в общностите, в които живеят. "Задължение на държавата е да даде образование на децата си, да научи децата на български език, който е официалният български език", подчерта експертът. "Именно в детските градини те могат да получат необходимата подготовка. Там на тях им е лесно и интересно. Това променя и родителите им, защото и родителите им са деца. Та децата разказват вкъщи, когато се върнат от детската градина:"Не искам да ям от общата паница, искам да си имам собствена. Искам да ям на покривка" Така се създават други навици, променя се битът", аргументира се проф. Томова. Тя даде пример с община Тунджа, където всички деца са включени в детски градини и още преди да тръгнат на училище те могат да четат.

Другият системен проблем в ромските общности е, че много от децата не могат да продължат обучението си след 8 клас. Това е проблем не само за децата в гетата, а и за децата в селата и за децата на бедните. В повечето от случаите тези деца се водят, че учат, но те не ходят на училище. Така много бързо забравят и малкото умения да четат и да говорят български.

На въпрос каква е причината тези проблеми да не се решат, Томова подчерта, че причината е в езика на омразата. "От 2005 г. речта на омразата срещу роми и турци стана част от официалния политически дискурс, въведен от една партия, която стана парламентарно представена. Тази реч на омразата – в началото поради това, че е скандална, след това поради това, че привлича внимание и го задържа – постепенно стана част от всекидневния дискурс на електронните ни медии. Нашите политици допускат системни грешки и систематично подценяват изключително важни проблеми на обществото, каквито са образованието, здравеопазването, развитието на младежите, подготовката на нормален преход от училище към работа, професионалното образование", смята Томова. Според нея е важно и заплащането на труда на хората. Не можеш систематично само да вдигаш минималната заплата и да държиш всички специалисти на нивото на минималната заплата. Това прави образованието неценно, защото в него губиш години, през които можеш да работиш, губиш и средства – защото образованието е скъпо нещо за семействата в България. "Само малко – тези които могат да запишат образование в чужбина, както и тези, които могат да запишат частно образование, могат да разчитат, че това образование ги запазва в средната класа или в горната средна класа и да им даде шанс да продължат нагоре. Всички останали са силно застрашени от декласацията. Дори да имаш диплома за висше образование, тя не ти дава възможност да работиш като специалист по дадена специалност", каза Томова. Според нея политиците не желаят да обърнат внимание на тези проблеми, защото решаването им е скъпо. Те не могат да разберат, че това не са разходи, а инвестиции, смята тя. "В също време те трябва да намерят някой, който да е виновен за всичко. Тогава заявяват:"ромите са глупави, безотговорни, не ценят образованието, родителите са безотговорни, не се интересуват от децата си". Така всички системни проблеми, които не се решават от образователната система, стават отговорност на самите роми. А политиците са невинни", коментира експертът.