На днешната дата, 6 август, преди 70 години, нашата цивилизация прекрачи един зловещ рубикон, който подхранваше безумието, макар че мобилизираше и разума.

В утрото на 6 август 1945 година американския бомбардировач B-29 "Енола Гей" хвърля над японския град Хирошима атомната бомба "Little Boy" ("Малчугана"). За пръв път цивилизацията ни използва най-разрушителното оръжие – атомното. За пръв път имаме масово еднократно избиване на хора - в "индустриални количества".

Това става в самия край на Втората световна касапница. САЩ са изправени пред големия си враг в Тихоокеанския регион – императорска Япония. Имат и да си отмъщават заради унищожената им армада в Пърл Харбър през декември 1941 г, а и заради други поражения. Америка вече има атомната бомба. Американските стратези решават, че ако се хвърлят в конвенционална схватка с врага ще загинат стотици хиляди, може би милиони хора от двете страни. Тогава решават да прибегнат до новото оръжие – то ще вземе десетки хиляди жертви, но ще ускори края на войната и ще спести много повече жертви. Така поне Америка обяснява пред света защо е взела зловещото решение. Може и да е права, но звучи като търсене на смекчаващо вината обстоятелство. Което светът нямаше как да приеме.

При това подробностите около решението да се прибегне до ядрените удари срещу Япония изобщо не могат да смекчат пъкления замисъл. Така например Америка отхвърля идеята за използване на ядрени бомби само срещу военни цели – съществува риск от пропуск, а и няма да има психологическият ефект, който неминуемо ще се получи от масовата смърт на цивилни. Стратезите оглеждат различни градове за ядрени мишени, но накрая се спират на Хирошима не случайно - най-вече поради големия брой жители и поради пейзажа, при който хълмовете, обкръжили града, ще засили разрушителния ефект. Разбира се, взети са предвид и военни обекти наоколо, но те не са на първо място при избора на този град за ядрена мишена.

Така се стига до 6 август 1945 година. Бомбардировачът B-29 Enola Gay излита от военната авиобаза, разположена на остров Тиниан в западната част на Тихия океана. Полетът продължава около 6 часа. Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолета, които се отправят към южна Япония. Била обявена тревога, направено е радио-обръщение в много градове, включително Хирошима. Сутринта операторът на радара в Хирошима определил, че броят на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога била отменена, а японците решават да не прехващат такова малко формирование, за да икономисват гориво и самолети. По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, "ако врага атакува, но това не се очаква".

В 08:15 часа местно време "Enola Gay" хвърля "Малчугана" в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява на около 600 метра над повърхността, на място загиват около 70 000-80 000 души. Общият брой на жертвите достига 140 000 души – това са хора, издъхнали впоследствие било от раните, било от уврежданията и усложнения вследствие на радиацията. Зоната на пълно разрушение е в радиус около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат огромна площ. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.

Престъплението на американската военщина не свършва с Хирошима. На 9 август 1945 г. американски стратегически бомбардировач B-29 "Суперфортрес" хвърля втората атомна бомба – този път над град Нагасаки. "Дебелака", както била кръстена втората бомба, погубва между 60 000 и 80 000 японци – също цивилни, както и в Хирошима.

Всъщност САЩ са преследвали и друга цел – Съветският съюз все още им е съюзник, то дори са го помолили да участва в евентуални бойни действия срещу Япония, въпреки изтощителната му война в Европа с хитлеристка Германия. И Москва се отзовава на молбата, вярна на съюзническия дълг. Но стратезите във Вашингтон са виждали, че със Сталин не биха могли да мелят брашно след окончателната победа и "Малчугана" и "Дебелака" е трябвало да покажат превъзходството на Америка над съюзника, който се очертава като бъдещ враг. Известно е, че той се сдобива с ядрено оръжие 4 години по-късно и слава Богу не го е използвал досега.

Историците не са единни по въпроса дали ядрените бомбардировки над Хирошима и Нагасаки са довели до бързия край на войната, принуждавайки Япония да капитулира и така да се предотврати даването на много повече жертви в сухопътни операции, планирани за по-късно през годината.

Но така или иначе Хирошима и Нагасаки отприщиха ядрената надпревара, по време на която поне веднъж – през кубинската криза през 1962 – САЩ и СССР бяха на крачка от ядрен сблъсък. Разбира се, те отприщиха и мощно антиядрено движение в света, което несъмнено е имало и възпираща сила върху милитаристичното мислене.

Но така или иначе Хирошима и Нагасаки остават като мрачно предупреждение за цинизма и безумието на войната.

В Мраморното фоайе на Столична библиотека, в присъствието на Н. Пр. Посланика на Япония в 10.30 ч. ще бъде открита изложбата "70 години от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки". Тя включва 30 плаката, които разказват историята на атомната трагедия и съвременните ядрени оръжия.