Един проблем, свързан с даряването на храна. Ако си производител и искаш да дариш храна, вместо да я изхвърлиш, ще трябва да платиш ДДС. Облекчения няма. У нас много хора живеят под прага на бедността и имат нужда от помощ. Помощта обаче явно не се толерира, не е приоритет.

По данни на Българската хранителна банка повече от половината българи не се хранят пълноценно. Те не могат да си позволят да консумират месо, риба или еквивалентното количество белтъчини всеки втори ден. В цифри това прави близо 4 млн. души. Колко от тях са деца? Оказва се че, не са никак малко.

Сред европейските си връстници, българчетата са едни от тези, които се хранят най-зле. Всяко трето дете у нас няма възможност да консумира поне веднъж дневно пресни плодове, зеленчуци, месо, пиле или риба, защото семействата не могат да си го позволят.

И на фона на тази мрачна статистика, още повече се откроява една друга - тази за унищожената храна. В България тя е над 670 000 тона годишно. Ако приемем, че една порция се равнява на 300 грама, това количество би могло да изхрани българите живеещи под прага на бедност в период от година и половина.

Проучване на Българската хранителна банка показва, че много фирми предпочитат да плащат такси, за да унищожат храната, а не да я дарят, тъй като тези такси са по-ниски от данъка, с който се облагат даренията. Така, според хранителната банка, губят всички: търговците, които плащат за унищожаването на храната; държавата, която не е получила дори минимален данък от дарена храна, защото тя е била унищожена; и най-вече нуждаещите се, които остават гладни.

И докато това тук са само цифри, нека видим как изглежда статистиката, когато се пренесе в реалния живот.

Топло ястие и парче хляб. Това е единствената сигурна порция храна, на която Тодор разчита. Получава я само в неделя. Осигуряват му я добри хора. Носят я в този столичен храм.

Всяка неделя храм "Св. Илия" подслонява за обяд близо 400 души. Храната, която доброволци приготвят е дарена предимно от частни лица. Фирмите са малко. Освен благотворителните организации, за проблема алармират и производители. Не искат да хвърлят храна и от години се опитват да привлекат вниманието на държавата.

Поради свития пазар на череши тази година, такава е съдбата на близо 40% от продукцията. А докато 14 хил. тона череши гният по дърветата, всяко трето българско дете няма възможност да консумира плодове - родителите му не могат да си ги позволят.

Потърсихме мнението на Министерство на финансите. Отговориха ни, че не се предвиждат облекчения за доставки към хранителните банки. По този начин ограничавали възможностите за измами. Така било в Европа. По данни на Българската хранителна банка обаче, в 12 държави-членки съществуват различни облекчения. Във Великобритания, например, ако се дарява на регистрирани благотворителни организации, ДДС - няма. В Унгария - също, стига търговецът да не е закупил храната с цел тя да бъде дарена.

Тодор не знае как е в Унгария, нито във Великобритания. Но знае как е у нас. Гладува често. Но винаги благодари и за малкото, което получава.