Следващото поколение у нас може да достигне стандарта на живот в ЕС, но само ако ръстът на производителност в страната се увеличи. Това става ясно от доклад на Световната банка (СБ) на тема “Производителността в България: уроци от миналото, възможности за бъдещето”, който беше представен от един от неговите автори - Дорте Домланд.

Между 2000 и 2013 година напредъкът ни е бил едва 3%, което е недостатъчно, за да се стигнем европейските стандарти. Ръстът на производителността е важен, защото той генерира растеж. Този ръст трябва да се ускори, за да може България да достигне доходите в ЕС за следващото поколение. Средният българин през 2050 година ще трябва да бъде 30% по-производителен от сегашния, констатира Домланд. Насърчаването на този растеж е свързано със заплащането на труда. От друга страна, по-високата производителност ще спомогне за повишаване на заетостта и заплатите, твърдят експертите. Така с увеличаване нивото на заплащане се предполага, че и по-малко българи ще напускат родината, за да търсят по-добро бъдеще. Съ­­ще­временно по-добрите условия в страната ни могат да стимулират вече напусналите ни сънародници да се завърнат у нас, категорични са специалистите. Според Домланд приливът на капитали, който имало в България до 2008 година, едва ли ще се случи отново, поради което ръстът трябва да дойде от другаде. Факторът, който генерира това, е свързан с ръст на производителността, считат експертите от СБ. Те констатират още, че фирмите в промишлеността и услугите у нас страдат от неефикасно разпределение на труда.

Ако работата се разпредели възможно най-ефикасно, производителността в промишлеността щяла да се повиши с 80%. Въпреки че България отбелязва бърз растеж на износа, доходният потенциал на износната кошница не се променя. България не постига голям успех, има пречки да се възползвате от своя потенциал, нещо действа като спирачка, отчита също така Дом­ланд.

СБ прогнозира, че през следващите години страната ни ще преживее най-големия спад в населението, като в момента двама от трима българи били в трудоспособна възраст.

По отношение на човешкия капитал и инвестициите в образование СБ съветва да се подобри качеството на началното образование, да се насърчава ученето през целия живот и да се засили висшето образование. Ин­­ституцията препоръчва и увеличаване на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), включително чрез усвояване на повече евросредства. Необходимост има­ло и от подобряване на връзките между бизнеса и академичната общност.