Любимият салатен домат от сорта „Идеал”, „Куртовската капия”, зелето „Кьосе” и лукът „Асеновградска каба” са само част от дългия списък на застрашените от изчезване местни сортове, за които стопаните ще получат подпомагане с европейски средства, ако се нагърбят да ги отглеждат. „Черният” списък на изчезващите родни зеленчуци, плодове и китки има 220 позиции, но е отворен и може да се допълва при необходимост. Ако не се вземат мерки навреме, трапезата ни може да се лиши също така от кюстендилската хрущялка, ябълката петровка, която узрява първа още в края на този месец, жълтата и червената джанка, няколко сорта силистренски кайсии и дори петричките и сливенските праскови.

Застрашени са също така 26 сорта десертно грозде между които „Кехлибар” и „Чауш”, без които не минава нито един селски двор с асми. Под заплаха са ягодите „Биляна”, бялата маслодайна роза, българските сортове лавандула, ментата и невенът.

„За първи път през новия програмен период на Програмата за развитие на селските райони те ще получат закрила. Идеята е по този начин да се запази генетичният ресурс от стари български сортове”, съобщи Лидия Чакръкчиева, главен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони” в аграрното министерство. Това е възможно да стане по мярка 10 „Агроекология и климат” в направлението за опазване на застрашените от изчезване сортове растения. Бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани - физически и юридически лица и еднолични търговци, както и научни институции. Максимално допустимата площ за подпомагане по направлението е 50 ха на земеделски стопанин. Размерът на годишното плащане е между 223 евро на хектар за полските култури и достига

787 евро за хектар овощна градина

По 429 евро ще вземат зеленчукопроизводителите, които се наемат да запазят и за внуците ни уникалните български сортове зарзават, а за ароматно-медицинските култури подпомагането е 536 евро на хектар.

Освен това 34 застрашени от изчезване породи животни може да се опазват с пари от Програмата за развитие на селските райони, като това са предимно овце, кози, едър рогат добитък и няколко породи коне. Животните обаче трябва да са чистокръвни породи и да имат документ, доказващ произхода им. Източнобалканската свиня и дунавската бяла свиня също ще се подпомагат по това направление.

Другото направление по тази мярка е насочено към опазване на биоразнообразието. При него се подпомагат местообитанията на защитени видове, като става дума първо за опазване на зимуващите гъски. Предвидено е да се компенсират земеделските производители, в чийто ниви зимуват гъските и се хранят с есенните посеви. Има подпомагане и за фермерите, ако в площите им има гнезда на ливадния блатар. Освен това средства ще получат и стопаните, върху чиито терени гнездят царски орел и египетски лешояд и се налага обработваемите площи да бъдат превърнати в пасища. Годишното плащане е между 82 евро на хектар до 278 евро на хектар.

Запазва се подпомагането на стопаните, които изкарват стадата си на високопланинска паша за поне три месеца между май и октомври в територията на националните паркове. Необходимо е обаче да имат поне 50 овце или 10 крави. Те ще имат допълнително финансиране, ако стадата се пазят от кучета от породите българско овчарско или каракачанско куче.