Ако в България се беше случил през 1999 година референдум дали да дадем въздушен коридор на силите на НАТО, днес нямаше да имаме привилегия да бъдем страна член на Европейския съюз и на НАТО.

По този начин лидерът на ДПС Лютви Местан защити своите резерви относно провеждането на референдум за изборните правила, предаде репортер на БГНЕС.

В Народното събрание депутатите обсъждат шест проектозакона за промени в Закона за референдумите, като според Местан не е случайно, че това се случва веднага след като президентът Росен Плевнелиев обяви, че ще иска организиране на референдум заедно с местните избори през есента.

С принципа "народът казва, а ние се съобразяваме" са се реализирали недотам демократични идеи и напъни, заяви Лютви Местан. Той направи ретроспекция на неслучили се референдуми от по-новата история на България, като даде пример с решението България да предостави въздушен коридор на силите на НАТО през 1999 година. Ако такъв референдум се бе случил, България щеше да има друга историческа съдба и нямаше да им привилегията да бъде страна член на ЕС и НАТО, каза Местан.

"Не бива да се преиграва с референдумите, защото много често резултатът от тях следва конюнктурата на доминиращите настроения в обществото. Не винаги тези настроения на деня и емоцията на деня са в съответствие със стратегическите цели на българската държава и националния интерес", подчерта лидерът на ДПС.

Лютви Местан даде пример и с референдума за присъединяването на Крим към Руската Федерация. "Крим беше анексиран след провеждане на референдум. Демократичен ли е този резултат? Ние казваме – не", каза Местан. Според него "единственият критерий за демократичността на една процедура е постигането на демократичен резултат".

Местан коментира още, че при провеждането на референдум се отменя политическият отдушник, защото отговорността пада от политиците, а от народа не може да се иска отговорност. Тогава отговорността остава върху онези, които биха инициирали референдум, който "би дал грешен резултат с оглед на националния интерес на страната".

Лидерът на ДПС взе отношение и по въпросите, предложени от Плевнелиев. "Висока избирателна активност по силата на принудата, не е активност, а е принуда", каза той по повод въпроса за задължителното гласуване. Местан добави и че е готов да спори с всеки, който счита, че избирателната активност в България е ниска - тя е висока, подчерта Местан.

"Представете си бургаско село, на балотажа се явяват кандидати на "Атака" и Патриотичния фронт - ще принудите избирател на ДПС да гласува за тях ли? Несериозно е", даде за пример в защита на тезата си срещу задължителния вот. Според Местан в основата на идеята за задължително гласуване е "абсолютно измамната теза, че гласовете за ДПС са константа и в този смисъл представителството на ДПС в парламента е функция на променливата, а променливата е активността".

Проследете кривата на вота за ДПС, призова той и даде пример, че през 1994 година за ДПС са гласували 279 000 души, които се покачват до 600 000 гласа през 2009-та година. "Ако това е мотивът не искам да си представям, че държавният глава внася предложението заради този мракобесен напън", каза Местан. Той още веднъж повтори тезата си, че "политическо безсилие се замества с вярата в месиите". Магическите ресурси на персоните вече са изчерпани, вярата в персоните месии е мъртва и се прави опит да се замести с нещо друго - с магическата сила на идеите, каза Местан. Илюзия е, че чрез реформиране на избирателна система, може да се реформира политическата система, заключи той.