Варненка, която живее от 8 години в Кайсиева градина, разкри, че оттогава насам води своя битка за поставяне на светофар на оживено място в квартала. Става дума за спирка „Армейска“, която се намира до магазин „Алати“. Дамата е писала до двама кметове на район „Владиславово“ - Добромир Джиков и Неделчо Михайлов, но съоръжение още няма. Първият й обяснил, че спирките от двете страни на улицата се водят към две различни кметства и поради тази причина ще е трудно да се координират действията им.

Ето какво написа жената до „Народно дело“: „Ситуацията е следната: Откакто живея в Кайсиева градина (2007 г.), на спирка „Армейска“ няма светофар. Тогава още не беше построен и магазин „Алати“. Много хора, които живеят от горната страна на Кайсиева градина, ползват тази спирка, тъй като много автобусни линии спират тук – 22, 209, 409, 82, 88, 14, 41, 20 и др. Много деца пресичат на така наречената пешеходна пътека, която между другото я нарисуваха скоро и поставиха знак, но не е направен "легнал полицай" и много малко коли спират.

На откриването на „Алати“ на 17 септември 2009 г. една жена беше блъсната и мисля, че почина. Отговорът на кмета Джиков беше, че спирката на „Алати“ е към кв. „Владислав Варненчик“, а другата се стопанисва от район „Младост“ и затова е много трудно да координират действията си и да се постави светофар. Аз не съм шофьор, но от двете страни на спирките има светофари - от тези, които светят оранжево, но не работят. Това е несериозно. Толкова ли е трудно да се включат? Резултатът до момента е, че няма светофар, колите се движат с висока скорост и рядко спират. Аз самата вече се отказах да сигнализирам.“

Варненката споделя и каква кореспонденция е водила с Добромир Джиков и Неделчо Михайлов. До първия тя сигнализира два пъти – на 25 август 2009 и на 29 октомври 2009 г. В писмата тя най-учтиво моли да бъде обърнато внимание на ситуацията, тъй като следващото писание по темата би било от пресата или електронните медии и може да се отнася за инцидент с блъснат човек от автомобил. Джиков на свой ред препраща сигналите до главния архитект на Варна тогава Вили Жечев. Резултат обаче така и няма до ден днешен.

В писмото до Неделчо Михайлов дамата задава и други въпроси, касаещи освен спирката, и облагородяването на Кайсиева градина. Той й е написал телефона си за контакт за евентуална среща и коментар на поставения въпрос, но такава така и не се е състояла.