24 май е един от най-светлите български национални празници. На тази дата честваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Той е празникът, който се чества от най-дълго време в близката ни история – 164 години! Денят на Светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската азбука бил отбелязван като църковен празник (на 11 май) още преди XII век, но за първи път е бил честван като национален Ден на просветата през 1851 година.

Празникът на буквите е специална дата за всички нас, и без значение къде се намира човек, трябва да пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този светъл майски ден.

Кирил и Методий

Кирил и Методий са родени в Солун (днешна Гърция). Методий - през 810г., а брат му Кирил - през 827г. В наши дни са запазени сведения само за по-важни събития в живота им. Двамата братя произлизат от многочислено семейство. Баща им,който се казвал Лъв, бил високопоставен военен управител, а майка им се казвала Мария.

Поради ранната кончина на Лъв, грижата за двамата братя поема чичо им Теоктисто – висш държавник на Византийската империя. С годините двамата братя се образовали и изградили авторитет на уважавани и начетени личности. Кирил станал преподавател в Магнаурската школа, а Методий бил назначен за игумен в манастира Полихрон.

Около 855 година Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър свидетелства за това. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя се заемат да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.

Кирил починал в Италия на 14 февруари 869 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си Методий продължил да разпространява славянската писменост до последния си дъх на 6 април 885 година.

В края на IX век двамата братя са канонизирани от църквата за светци.

Учениците

Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I. Така били създадени Охридската и Преславската книжовни школи. В резултат на просветната и книжовната дейност на учениците на Кирил и Методий, България станала основен център на славянската писменост.

Глаголица и Кирилица

Думата "азбука" произлиза от имената на първите две букви от глаголицата - азъ и боукы. Английската дума за азбука "alphabet" пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука - алфа и бета.

Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя. Техните ученици създали по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица. Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език.

Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.

Върви, народе възродени!

"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението през 1892г. Първоначалният текст бил озаглавен „Химн на Св.св. Кирилъ и Методи” и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час.

Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.



24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света - празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата.

Празнична програма във Варна

От 10ч. на площад „Св. Св. Кирил и Методий" започва празничната програма. Над 300 деца от НГХНИ „Константин Преславски" ще направят флашмоб за титлата „Варна – Европейска младежка столица 2017". Предвидена е фолклорна програма с участието на ученици от СОУ „Елин Пелин". Децата от ОДК-Варна пък ще пуснат във въздуха 150 балона с българските букви.

В 10.15ч. е началото на празничното шествие, което ще премине по бул. „Мария Луиза", на кръстовището до Община Варна – продължава по бул. „Сливница" и ще завърши пред входа на Морската градина. В него се очаква да се включат над 8000 деца, ученици, учители, културни дейци и родители. В началото ще бъдат децата от детските градини, следвани от ученици от 38 основни и средни училища, 12 профилирани и професионални гимназии, 3 частни училища, пет висши учебни заведения и четири колежа.

На бул. „Осми Приморски полк" до сградата на община Варна ще бъде подредена изложба от 30 картини от българската азбука, композирани в художествени сюжети. Платната са изпълнени по проект „24 май и буквите АБВ. Букви в картини", финансиран от фонд „Култура" и дарени на Община Варна.

Паралелно със събитията в центъра на града, от 12:30 часа в квартал „Аспарухово“, до Кометата ще започне музикално - развлекателна програма. В 13 часа в акваторията на Варненски залив, от фара „Св. Никола“ пък, ще бъде даден старт на ветроходна регата „Ченъл къп“, Ветроходен Парад на буквите.

Празненствата продължават в 19 часа на Морска гара, където ще се състои награждаването на победителите от ветроходната регата „Ченъл къп“. От 20 часа на същото място е предвидено да започне рок-концерт на Нелко Коларов с група „Бумеранг“.

Празничният градски афиш ще продължи и на 28 май. В радио Варна от 19 часа ще се състои концертът “Майски балони“ на Детски хор „Добри Христов“.

До края на май, варненци и гостите на града могат да разгледат в Музея на Възраждането изложбата "Четете и знайте, що съм аз писал". В нея са представени първите издания на ценните за българската история книги от периода на Възраждането, съхранявани в музея. Сред тях са "Царственик" на Христаки Павлович, "Неделник" на Софроний Врачански, "Стематография" на Христофор Жефарович, "Рибен Буквар" на д-р П. Берон и др.

До края на май, публиката в морската столица може да разгледа в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ изложбата „Ролята и присъствието на българските писатели в българското училище“- Елисавета Багряна, Дора Габе, Николай Лилиев, Сава Доброплодни и др.