Откритият преди време при строеж на ул. „Иван Вазов“ в центъра на Варна участък от акведукта на античния Одесос, ще бъде достъпен за посетители. Обектът вече бе проучен от екипа на археолога доц. Христо Кузов от Регионалния исторически музей, научи Moreto.net и от тук нататък инвеститорът на парцела трябва да изпълни предписанията на комисията от Министерството на културата. А само преди броени дни тя е издала препоръки, в приземния етаж на бъдещата сграда да се съхрани целият археологически паметник. Инвеститорите ще трябва да съобразят проекта си и в една част от приземния етаж да бъде изградена сладкарница, в която структурите да бъдат експонирани, а всички посетители да могат да ги разглеждат. За да се пристъпи към реализацията на проекта обаче ще трябва и одобрение от Националния институт за недвижимо културно наследство.

Според доц. Кузов, на мястото са открити част от съоръжението и част от крепостната стена на града. Интересното е, че за първи път се проучва акведуктът на античния Одесос. Уникалното в обекта е и това, че системата е единствената в България, която е толкова добре запазена. Досега в страната са проучвани още акведуктът на римския град Никополис ад Иструм, намиращ се северно от Велико Търново покрай река Росица, както и резервоарът в античния град Нове край Свищов, и акведуктът на Диоклецианопол край Хисаря.

Одесоското съоръжение е функционирало между 4 и 6 век и за това време дори е ремонтирано на два пъти, обясни археологът доц. Кузов. Първоначално то е било изградено от зидария с улей, покрит със свод. След повреда обаче, вътре е положена керамична тръба. Третата преправка също е включвала поставянето на керамична тръба, но този път тя е изнесена западно от акведукта и положена успоредно на него.

Съоръжението е служело да доставя вода на града най-вероятно от два източника. В обекта е намерен и един питос, който е бил включен чрез водопровод към главния акведукт, а встрани от него явно е имало достъп до воден източник. Доц. Кузов отхвърли първоначалните твърдения на членове на Археологическото дружество, които не са участвали в проучванията, че делвата е служела за водохранилища при обсада на крепостта.

По думите му, питосът се е използвал в мирно време и се е пълнел от акведукта, който пък е водел води северно от града.

На ул. „Иван Вазов“ той преминава през северната крепостна стена на късноантичния Одесос. Според доц. Кузов, някъде може да е запазена и друга част от него, но още никой не е попадал на такава.

Още от римско време Одесос най-вероятно се е захранвал с вода от два източника, обясни археологът. Едното място е в района на Виница, а другото е от южните склонове на Франгенското плато.

Специалистът припомни също, че преди повече от 100 години Карел Шкорпил дава сведения, че акведуктите в римско време идвали в Одесос от две места извън града.