Варненци ще отбележат днес 139 години от Априлското въстание със заупокойна молитва, полагане на венци и факелна стража.

Честванията започват от 12.00 часа в "Алеята на Възрожденците" в Морската градина. На паметника на Георги Бенковски ще се състои военен ритуал с полагане на венци. Преди това свещенници от Варненска и Великопреславска митрополия ще отслужат заупокойна молитва.

Съорганизатори на събитието са Община Варна, Военноморските сили и Варненската и Великопреславска митрополия.

От 18:30 часа в клуба на ВМРО на ул. "Цар Симеон" I 26 ще бъде представен филма " В огъня на борбата и любовта", филм за племеника на Хаджи Димитър, Кръстьо Асенов.

От 20.30 часа честванията продължават с факелна стража. Организатор на инициативата е Движение "Възраждане". Пред всеки паметник на "Алеята на Възрожденците" в Морската градина ще има по двама души с факли, научи Moreto.net.

"Всеки гражданин или гост на града е добре дошъл на събитието. Да не забравяме, че днес, повече от всякога, на българите ни е нужно Възраждане. Нека докажем, че можем да се обединим в памет на нашите предци, които са се борили за свободата ни", казаха организаторите за Moreto.net

От Движение "Възраждане" призовават гражданите на Варна по възможност да носят знамена.

Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Негова главна задача е извоюването на национална и политическа независимост на българския народ от петвековния османски поробител. Априлското въстание се обуславя от общия процес на възраждане в българските земи, който започва още в началото на XVIII в. и достига своята кулминационна точка през 60-те и 70-те г. на XIX в.

Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Връх на българското национално-освободително движение. Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя.

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани, а и на властите. Сигурна информация за "предприятието" обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието - Ненко Терзийски от Балдево. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски отделения, които да арестуват бунтовниците.

При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо".

Още следобеда на същия ден (20 април 1876г.), съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, Бенковски преждевременно обявил началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция. То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия.

Подготовката на въстанието е усетена от Турските власти и те включват военното си разузнаване. Заловени са редица комитетски дейци като Никола Славков, а Георги Икономов е поставен под наблюдение. Нанесен е изпреварващ удар в Горна Оряховица. Прави се опит за изпреварващ удар в Копривщица и Панагюрище. Започва прехвърляне на войски от Шумен в Търново, от Одрин в Пловдив и Пазарджик и др.

През 1876г. на териториите на днешна България има 30 турски гарнизона. Турция се готви за война със Сърбия и за целта мобилизира част от редифа. Части от низама и редифа пътуват към Сърбия и се намират фактически в района на въстанието, или много близо до него. Наличието на войски в много градове оказва силно влияние върху подготовката и развоя на въстанието.