Около 700 лица, които са с влязла в сила присъда "лишаване от свобода", са на свобода, като бройката е константна величина през изминалите 5-6 години. Това съобщиха за БГНЕС полицейски източници.

Според сега действащата нормативна уредба, отклонилите се от изпълнение на наказанието, се обявяват за общодържавно издирване. Част от тях са обявени за издирване и чрез европейска заповед за арест и от Интерпол. Отговорност за издирването на осъдените лица, които са се отклонили от правосъдието, имат Министерство на правосъдието, МВР и прокуратурата.

Всяка година срещу повече от 4000 души се прилагат текстовете от НПК, които предвиждат изпълнението на влязла в сила присъда "лишаване от свобода". Около 700 от тях обаче не биват откривани от съдебната охрана при МП, която има задълженията да издири осъдените лица и да ги приведе в местата за "лишаване от свобода". Полицията успява да открие около 250 от обявените за издирване, още толкова се явяват сами да изтърпят присъдите си, макар и след като вече са били обявени за общодържавно издирване. Около 20-25% (около 200 души) от "изчезналите" обаче не биват откривани от правоохранителните органи.

В събота стана ясно, че рецидивистът Илиян Здравков, извършител на убийството на 23-годишната студентка Вероника Здравкова във Велико Търново, е успял да се укрие от съдебната охрана при Министерството на правосъдието, която го е издирвала след постановяване на поредната му присъда от година и четири месеца затвор за кражба. Дни преди да убие Вероника, Здравков е обявен и за общодържавно издирване. През януари 2015 г. рецидивистът е получил ефективна присъда "лишаване от свобода" от съда в Казанлък. Органите на Министерството на правосъдието обаче не го открили на домашния му адрес, след което предали материалите на прокуратурата и полицията.

Заради зачестилите случаи на бягства на осъдени лица, точно преди месец, главният прокурор Сотир Цацаров представи директно на премиера Бойко Борисов и на председателя на Народното събрание Цецка Цачева проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които целят "повишаване ефективността на мерките за процесуална принуда". Идеите на прокуратурата вече бяха приети на първо четене от Правната комисия на НС. Те предвиждат на обвиняеми и подсъдими, с наложена забрана да напускат страната, да им бъдат отнемани личните карти и паспортите, като им се издават заместващи документи. Мярката "подписка" да бъде допълнена със забрана за напускане на местоживеенето, както и да се въведе периодична регистрация в полицията, нещо, което сега не се прилага ефективно, са други от предложенията на прокуратурата. Освен това, държавното обвинение поиска на обвиняеми и подсъдими, които са с мярка за неотклонение "домашен арест" да им се слагат проследяващи гривни, а на лица, за които се предвижда присъда от над 10 години затвор, това да е достатъчен аргумент, за да им се иска постоянна мярка "задържане под стража", с мотив, че съществува опасност да се укрият. Предложенията на прокуратура срещаха съпротива от страна на правозащитници, както и от страна на ръководителя на Наказателната колегия и заместник-председател на ВКС съдия Павлина Панова. Независимо от това, очаква се промените в НПК, внесени от прокуратурата, да бъдат приети от депутатите в следващите седмици.