Примирието в конфликтната зона в Източна Украйна започва от неделя, 15 февруари. Това обяви руският президент Владимир Путин след разговори с лидерите на Украйна, Германия и Франция, продължили близо от 17 часа в Минск.

"Това не беше най-хубавата нощ в живота ми. Но успяхме да постигнем съгласие по основните и най-важни въпроси", заяви руският държавен глава.

Френският президент Франсоа Оланд добави, че това е "сериозно споразумение", но не по всички въпроси има единодушие.

Говорителят на германското правителство бе лаконичен след преговорите: "Има надежда"

Лидерите на бунтовниците в Източна Украйна са подписали споразумение с Киев, обяви френският президент Франсоа Оланд.

Европейският съюз няма да обсъжда нови санкции в четвъртък, ако Меркел и Оланд са удовлетворени от прогреса, постигнат по време на преговорите, заяви финландският премиер Александър Стуб.

Първоначално руската държавна агенция РИА Новости съобщи, че е постигнато съгласие по 80% от темите на разговори. Очакванията бяха да се подпише договор с 10 точки, който да обхване изтеглянето на тежките оръжия, създаването на демилитаризирана зона и установяването на бъдещия статут на областта Донбас в източната част на Украйна.

Изказването на украинския президент Петро Порошенко обаче внесе смут, че преговорите са в задънена улица. „Все още няма добри новини. Условията на Русия са неприемливи”, заяви държавният глава.

Преговорите на нормандската четворка са от изключителна важност за решаване на конфликта в Източна Украйна. Миналата седмица няколко дипломатически хода доведоха и до тяхното по-бързо задвижване. Държавният секретар на САЩ Джон Кери посети Киев, където се очакваше да води разговори с Порошенко за евентуално въоръжаване с американски оръжия срещу проруските сепаратисти. Няколко часа по-късно в украинската столица кацнаха Ангела Меркал и Франсоа Оланд, за да предложат ново решение на кризата – първо на Порошенко, а след това и на Путин.

Бушуващата няколко месеца война в Източна Украйна се задълбочава все повече с хиляди жертви и тежки разрушения. Животът на цивилните в района продължава да е под заплаха, а стабилност в региона не съществува.

Предишното споразумение от септември, подписано също в Минск, настояваше за изтегляне на тежките оръжия, самоуправление в източните региони и буферна зона по границата между Русия и Украйна. То обаче се разпадна бързо и насилието продължи.

През това време Русия продължи да отрича твърдо обвиненията, че изпраща свои военни и оръжия в Украйна. Западните и украинските лидери оставаха на позицията, че няма никакво съмнение, че Москва стои зад растящото насилие и усилията сепаратистите "да превземат територия в източната част на Украйна”.