Лунните фосили може да се окажат най-добрият начин да открием произхода на живота в Слънчевата система, пише New Scientist. Нови експерименти предполагат, че ако предшественикът на биологичния живот е пристигнал на Земята с комета или астероид, то Луната трябва да е запазила следи от това, независимо, че тогава е била покрита с лава.

Най-простите форми на живот са се появили на Земята преди около 3.8 милиарда години, но учение все още не знаят как се е случило това. Тектоничните сили са разрушили почти всички скали, които биха могли да съхраняват информация за началото на живота.

Някои учени смятат, че животът не е възникнал на Земята, а е донесен от астероиди, комети или отломки от планети. Ако е така, то подобни небесни скали са се сблъсквали и с Луната, където има по-голям шанс да са се запазили. „Луната е геологично спокойна от милиарди години“, обяснява Ричард Матюмен. Нещо повече, предишни изследвания показват, че органичните вещества, попаднали на Луната от Земята може да са издържали на удара при кацането. Когато животът е възниквал на нашата планета обаче, Луната е била покрита с потоци от лава.

В поредица от експерименти научният екип е доказал, че лавата не само може да не е унищожила органичните вещества, а и че има вероятност да ги е капсулирала и запазила в продължение на милиарди години. Това означава, че всички небесни тела, които са удряли Земята, когато се е зараждал животът, може да са запазени на Луната. „По ирония на съдбата може да се окаже, че най-подходящото място за издирване на следи от първоначалния живот е нашият сух и безжизнен спътник“, отбелязват учените.