Само 107 бежанци са завършили курсове по български или по професионално обучение за цели три години - от 2011 до 2013 г. От общо 900 хил. лева от годишния бюджет на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за 3 години едва 329 хил. лв. са били използвани за интеграция, и то доста спорно. За останалите пари няма информация къде са отишли. Това разкри одит на Сметната палата, който беше публикуван вчера.

От документа става ясно, че агенцията е била напълно неподготвена да посрещне задаващата се бежанска вълна и да интегрира влизащите у нас чужденци. Причината са - неработеща Национална програма за интеграция, оскъдно финансиране и усвояване на парите по нея, както и нередности в работата на самата агенция. Докладът е обхванал периода, в който ръководител на агенцията е бил сегашният й председател Никола Казаков, и и първите месеци от мандата на вече освободения Николай Чирпанлиев. Казаков беше освободен от правителството на Пламен Орешарски, но въпреки критиките към работата му премиерът Бойко Борисов го възстанови на поста.

За трите години на действие на програмата за интеграция в нея са били включени едва 256 бежанци от общо 2831 получили статут. 163-ма са напуснали програмата. 209 са посещавали курсове по български език, а удостоверения за владеенето му са получили 83-ма. Курсове по професионално обучение са посещавали 29 бежанци, от които 24 получават удостоверения. В бюрата по труда са били регистрирани общо 55-ма, от които само на седем им е оказано съдействие за започване на работа, а трима са били включени за обучение. За три години е платен наемът на 86 чужденци. Само 163-ма са били здравноосигурени. 152-ма са получили помощ за издаване на лични карти. Според одита за интеграция са били отделяни само по 300 хил. лв. на година въпреки рязкото нарастване на влизащите нелегално имигранти.

Ако през 2011 г. са били регистрирани 890 нелегално влезли в България чужденци, то през 2012 г. са били 1387, а през 2013 г. са достигнали 7144 души. Въпреки това сумата за интеграция за всяка година е оставала една и съща. Независимо от оскъдните пари обаче от ДАБ никак не са се старали да изразходват отпуснатите им пари по предназначение.

Според заключенията на одиторите програмата е осигурявала "ограничен и незадоволителен достъп до голяма част от предвидените финансови помощи" и трудно може да се нарече национална, защото е действала само в София. "Подходът за изпълнението й не я прави разпознаваема и привлекателна за бежанците и ги ориентира към самостоятелна интеграция или отказ от интеграция в българското общество", е заключението им.

Оказва се, че не са били осигурявали редица дейности по интеграция, които са били включени в програмата. "Част от предвидените за бежанците финансови помощи не са изплащани, друга част са изплащани със закъснение, а трета са изплащани в размери по-ниски от установените на пазара", установяват от Сметната палата. Например от отделени 3 хил. лв. за еднократна целева помощ до бежанците не е стигнал нито лев. 15 хил. лв. са били отделени и за индивидуални курсове по български език, но такива не са били финансирани. Същото се отнася и за изплащане на помощи за детски градини. Не са били реализирани и образователни посещения, курсове за професионални обучения извън ДАБ и наемането на лектор за "социална ориентация и културна адаптация".

Одиторите отчитат някакъв напредък в интеграцията на бежанците единствено по проектите, които са били изпълнявани от неправителствени организации и част от тях са финансирани с евросредства. Това проличава най-вече при работата с деца. Единствено "Каритас" е изпълнила проект в помощ на малчуганите. Повече от 3 години две ръководства на ДАБ и две правителства не са намерили време, за да променят работата с децата, които нямат родители или настойници. Както "Сега" писа, това е проблем пред много деца да започнат да учат в българско училище и така с години остават без образование.

Одиторите са установили, че до завършване на програмата не са разработени стандартизирани тестове за определяне на завършен клас, етап и степен на образование на децата, не е изготвена методика за приемане и записване в училище, не e бил направен анализ на националното законодателство и предложения за изменения и допълнения в него. Според данни на вицепремиера Меглена Кунева от 800 деца тази година само 40 ходят на училище.

Бежанците не са включвани и в здравни стратегии за малцинствата в неравностойно положение, в национални програми за здравна профилактика и превенция и скринингови кампании. Установени са и пропуски във водените досиета на бежанците.

От ДАБ коментираха, че са запознати само с предварителния доклад на Сметната палата, и нямат забележки.