Павлин Павлов е роден през 1952 г. Завършил е немска и италианска филологии в СУ "Климент Охридски”, има защитена аспирантура в Академия на труда в Москва и е доктор по история. Щатен офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност, работи в Национална служба „Сигурност” до 1998 г. Част от екип на Кирил Йорданов през първите му два мандата, като оглавява общинската дирекция “Обществен ред и сигурност” от 2000 г. до 2005 г. На местните избори през 2007 г. се кандидатира кмет. Автор е на няколко книги.

- Г-н Павлов, като бивш офицер на службите и настоящ писател става ли според Вас сюжет за книга от историята с изчезването на Петко Сертов?

- Става, ако някой си я измисли или чуе автентичния разказ на Петко Сертов. И в двата случая ще е много интересно.

- Дължи ли някого освен на семейството си Петко Сертов обяснения за своето изчезване?

- Той дължи обяснения преди всичко на своите колеги. Не може човек от такъв ранг, бивш ръководител на оперативна служба, да създаде впечатление в обществото, че МВР и респективно ДАНС не са си свършили работата. Никога аз и моите колеги, независимо каква оценка даваме за работата на нашите органи, не сме си позволявали да направим с поведението си и с приказките си нещо, с което да ощетим авторитета на службите. И при нас е имало хора, които вече са били извън службите, сега ние сме извън тях, но службите са нещо, с което лично сме свързани и не бихме допуснали те да бъдат ощетени. Поведението на Петко Сертов и това, което той направи, заслужават да станат обект на разработка и на последващи прокурорски действия. По този начин, както и сега се държи, преди всичко той създава впечатление, че не зачита правовата ни система и не счита за нужно да даде обясненията, които се чакат от него. Същевременно е извършил действия, с които пряко е засегнал цялата ни система за национална сигурност, защото той беше обявен за издирване от Интерпол. Представете си с какво лице заставаме ние пред Интерпол като европейска и световна организация, как нашите органи ще мотивират действията си в ситуация, в която издираваното лице по време на издирването си контактува с висши служители на МВР. След което се завръща и чак тогава някой се сеща, че трябва да свали елемента на издирване от Интерпол. Или ние подценяваме системата Интерпол и не се отнасяме с необходимото отношение към нея, или това е поредният случай на не съвсем адекватна реакция на ръководството на МВР.

- Казвате, че прокуратурата трябва да се заеме със случая, но Петко Сертов няма ли право на свободно придвижване?

- Разбира се, никой не може да го ограничи. Въпросът е, че не може по инициатива на семейството му едно лице да се обяви за издирване и след като се окаже, че е имало за какво да се издирва, значи семейството и най-вече Петко Сертов трябва да даде своите обяснения. И в морален, и в професионален план да направи така, че този нелицеприятен факт за нашите служби да бъде максимално минимализиран.

- Лични или нелични са причините за изчезването му?

- Ако е свързано с лични причини, аз, считайки се за по-малко професионален специалист, не бих допуснал да извърша нещо лично, което да създаде проблеми в семейството ми. Цяла служба сме служили и не сме допускали семействата ни да бъдат с нещо разтревожени и притеснени, както в случая е станало. Така че личният момент нещо не ми се връзва в тази ситуация, в която хем съпругата е разтревожена, хем съвсем нормално приема факта, че мъжът й се връща. Откъде се връща, защо се връща – никой не знае. Не че ние нямаме такива морално издържани съпруги, но все пак има определени граници. Що се отнася до други причини – мога да си позволя разсъждения, но те не могат да бъдат потвърдени, без да се извърши съответната проверка.

- В каква посока са тези разсъждения?

- Не може човек да тръгва за среща, след като се „изчиства“ – оставя мобилните си телефони и документите, и да изчезне за дълъг период, без да предупреди семейството си. Дори да е трябвало да излъже семейството си, е трябвало да го направи преди да тръгне – да даде някаква версия защо заминава за дълго време, знаейки че това ще предизвика тревога. Т.е. може да се предположи, че той е излязъл за малко, трябвало да „изчисти“ себе си, за да проведе срещата максимално безопасно, след което се е наложило на тази среща с негово или без негово съгласие той да отсъства за по-дълго време.

- С други думи, бил е отвлечен.

- Може и да е дал съгласие, че трябва веднага и спешно да отиде на друга среща. Аз не съм категорично сигурен, че тази среща е била в Гърция. По-скоро може да е била в България, защото човекът не е бил подготвен за задгранично пътуване. Може да е отишъл на важна среща, на която са му поставили въпроса, че трябва да отсъства за дълго време. А след това, за да му създадат нормална обстановка за връщане в България, той да се е върнал от Гърция. Това е съвсем допустимо, защо срещата трябва да е била в Гърция. Ако човек трябва да пътува зад граница, той би трябвало да предприеме подготовка за това пътуване.

- Записите от камерите на граничния пункт с Гърция?

- Допускам, че може да съм пропуснал някаква информация, защото не се занимавам специално със случая, но според мен поводът му за заминаване най-вероятно не е бил свързан с пътуване зад граница. Не може човек да тръгва, дори да е за няколко дена, дори да е зад граница, дори да е за среща, която не е съвсем нормална, и да не предприеме необходимото да създаде обстановка в семейството си, която да не предизвика тази реакция на жена му. Професионално погледнато, ако той се е готвил за важна среща и е знаел, че ще отсъства дълго време, е щял да направи всичко нужно жена му да не вдигне тази пушилка и да го обяви за издирване. Това, което е станало с Петко Сертов, е никаква история, зад която се крие някаква история, но не се знае дали ще я чуем.

- С кого може да е била тази среща?

- С човек, на когото не е можел да откаже срещата.

- Бихте ли дали оценка на службите за действията им покрай издирването на Петко Сертов?

- Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, който между другото е наш колега от ДАНС, разказваше как е изпращал служители в Гърция и т.н. Това да го правиш по време на издирвателна акция на Интерпол е нещо, което граничи с лоялността на службата към нейните партньори. Или би трябвало да е операция под егидата на Интерпол, в която ние участваме по този начин. Иначе се рискува много – представете си, че тези действия на МВР са били засечени от хората, които вече са издирвали лицето. Това веднага създава впечатление за двойствен оперативен подход, както вече се е случвало – обявяваме някого за издирване, който всъщност изпълнява някаква задача, за не се разбера за нея. Това преплитане на действията на МВР с поръчаните действия в Интерпол за мен е нечистоплътно, неоперативно и неотговарящо на правилата. Освен ако не е операция на Интерпол, в която участват наши хора, но Лазаров не го обявява така. Оценката за МВР не може да бъде положителна. Едно време нашите колеги от милицията, после от полицията, много са дразнеха, когато по партийни или конюнктурни съображения за техни началници се поставяха хора от нашите органи, както е сега в случая. На колене да ме бяха молили да стана главен секретар на МВР щях да откажа по две причини. Първо, държа, че съм специалист по контраразузнаване – за това съм обучаван и готвен и държа на професията си. Второ, да оглавяваш институт като МВР не е просто да имаш обща представа за полицията. Лазаров и Йовчев (бившият вътрешен министър Цветлин Йовчев) са имали представа за МВР почти толкова, колкото има всеки един наш гражданин. Това е съвсем друго законодателство, съвсем други инструкции и нормативи за работа.

Казахте, че оценката за работата на службите при издирването на Петко Сертов не е положителна. В такъв случай нашите служби достатъчно компетентни ли са, за да предотвратят навлизането на терористи в България заедно с бежанския поток?

- Когато се говори за органите, винаги и на всяка цена трябва да се прави разлика между управленския и изпълнителния състав. Твърдя, че изпълнителският състав на МВР, на службите, на разузнаването и контраразузнаването могат да предотвратят и пресекат всякакви такива действия. Винаги обаче сме били в положението на хора, на чиито глави стоят съответните началници. По едно време дори се стигаше до смешни неща. Просто цялата система се смила от неадекватни, нелогични и непрофесионални управленски решения. Да не говорим за операцията в Лясковец. Преведох книгата на Петер Шулц, командир на спецотряд от антитерористичните сили на Германия. Като му разказах за Лясковец, той се хвана за главата. Каза, че за 22 години като командир има само един ранен по време на тренировка за стрелба, а според книгата му през ден има такива ситуации. Бедата за управлението на системите не е свързана само със субективния, но и с обективния фактор – винаги сме страдали от липса на достатъчно техническо въоръжаване и адекватни електронно-дигитални съвременни средства. За границата да не говорим, там е чист смях. Служил съм на границата през 1971 г., когато имахме не само кльон, но и система за индикиране на хора и животни по топлинните вълни. Представете си докъде я докарахме, всичко това да се разруши и сега казваме – дано да имаме парички, за да продължим телената ограда. Каква телена ограда, с телена ограда какво пазиш – лозе ли, бостан ли. Граничната зона иска многопластова електронна защита, за да можеш с малко хора да охраняваш голямо пространство.

- Само дни преди атентата в редакцията на френското издание „Шарли ебдо” президентът и министърът на отбраната категорично отхвърлиха възможността армията да охранява границата ни с Турция, обяснявайки защо не трябва и какво евентуално би предизвикало това. И веднага след атентата – обрат в позициите им, вече няма никакъв проблем армията да охранява границата. Това сериозно ли е и може ли подобно решение да бъде взето само и единствено заради един атентат, бил той и с много голям световен отзвук?

- Първият въпрос е защо трябва да чакаме атентатите. Въпросът, който с голямо удоволствие бих задал на г-н Плевнелиев като президент, е какъв е критерият му за оценка за национална опасност. Ако критерият му са добросъседските отношения с натовските и ненатовските държави – трябва да считаме, че този човек не вижда по далеч от носа си. Ако критерият му е свързан с реалната обстановка в света – трябва на секундата да изнесе скромните ни военни части за блокиране на границата с контролна система, която да пропуска само проверени хора, докато не предприемем необходимото за възстановяване на граничните съоръжения. И никой няма да му каже дума, когато става въпрос за националната сигурност не само на България, но и на Европейския съюз.

- Подготвяте нова книга, вдъхновена от Възродителния процес. Какво повече може да кажете за нея?

- Повече от две години работя по този проект, бавно събирам информация, която в съответния художествено-литературен вид ще намери място в тази книга. Ще видим дали ще се получи, но тук е интересно нещо друго. Старателно се избягва един въпрос – защо точно 1984-1985 г. в България се провежда Възродителен процес.

- Защо?

- През 1984 г. бях в Москва, ходих до Западна Германия често и виждах как светът е на пет минути от горещия вариант на Студената война. В СССР, ГДР, Полша и Унгария се предприемаха решения да се подготвят хората и структурите за последиците от евентуална конфронтация. В България обаче нищо не се чу по този въпрос. И точно в този момент, когато логичното отношение на едно партийно и държавно ръководство би било да предприеме адекватни мерки за подготовка на нашия народ, съобразявайки се със световната конюнктура - точно тогава правиш нещо, с което създаваш още по-голяма опасност за България. Вкарваш едно измислено и изсмукано от пръстите решение, прилагаш го по занаятчийски със съответните силови методи и резултатът е, че създаваш разделение на нацията. Съответно Турция е натовска държава и така подготвихме базата й, че няма накъде повече. Точно това нещо, когато се прави анализ на събитията, се премята назад. Социалистическата партия вдигна лозунга, че БКП е виновна и най-вече другарят Живков. Тези, които пък опонират, не си признават, че са били база на турцизма, защото малко неудобно звучи. Така се размиват нещата и се оставят на плоскост „българи срещу турци“, „партия срещу население“. А тогава най-голямата опасност за България беше, че ако беше станало нещо под каквато и да е форма, ние бяхме разединени като нация пред общата опасност.

- Т.е. какъв е отговорът на въпроса „Защо“?

Отговорът е некадърност и некомпетентност на партийното и държавното ръководство. Това беше първият случай, с който започна разпадането на онази държава.