От атентатите на 11 септември 2001 г. изминаха пет години. Войната срещу тероризма продължава не само в Ирак, Афганистан и Югоизточна Азия, а и на територията на САЩ. Атаките накараха американското правителство да предприеме нова политика на контраразузнаването, в това число подслушване на телефонни разговори, обиск без заповед от прокурор, проучване на банкови сметки, интернет данни и дори списъци на взиманите от библиотеката книги. В началото на 2002 г. администрацията на Джордж Буш започна мащабна инициатива, като създаде специална институция, предназначена да събира, каталогизира и анализира всевъзможна информация за всеки жител на САЩ, която впоследствие да може да бъде използвана от американското правителство.

Почти всички правителствени служби, които имаха отношение към сигурността и отбраната на страната, бяха реорганизирани. Създадено беше Министерството на вътрешната сигурност, чиято цел е да координира действията на всички служби по сигурността в САЩ. Това беше най-мащабното реорганизиране в рамките на американското правителство от обединяването на трите рода войски в Министерството на отбраната през 1947 г.

Освен това за първи път администрацията на Джордж Буш приложи т.нар. План за продължаване на операциите – на практика дублиране на основните правителствени постове, което да влезе в сила в случай на катаклизъм от природен или социален характер. Министерството на правосъдието от своя страна инициира процедура за Специална регистрация, насочена към чужди граждани от 25 страни (24 от които мюсюлмански). Процедурата изисква те лично да се регистрират в Службата по имиграция и натурализация.

Ключов инструмент във антитерористичната защита на САЩ стана "Пейтриът акт". Законът, чието действие беше удължено в началото на 2006 г. обаче често е критикуван за нарушаване на основни граждански права. Той дава на правителството достъп до медицинските архиви на гражданите и възможност да бъде проверявана всевъзможна лична информация за гражданите на САЩ.

Много правозащитни организации смятат, че "Пейтриът акт" премахва важни ограничения на властта на правителството. Основна критика срещу него е предполагаемото нарушаване на Четвъртата поправка на американската конституция, регламентираща правото на защита от обиски и арестуване.

Президентът на САЩ Джордж Буш обаче подчертава, че "Пейтриът акт" е спомогнал за повдигане на обвинения срещу над 400 заподозрени в тероризъм и последвалото задържане на поне половината от тях. В същото време по данни на Министерството на правосъдието повече от 7000 души са подали оплаквания за злоупотреба със закона.

Сред основните критики на администрацията на Джордж Буш е именно ограничаването на гражданските права. "Пейтриът акт" обхваща твърде много области и може да бъде използван за най-различни цели, които не са свързани с борбата срещу тероризма. Обвиненията в създаване на т.нар. култура на страха също са много чести и са насочени към определени обществени групи.

Призраците на ислямския екстремизъм влошиха за дълъг период контактите между Изтока и Запада. Това не подмина и САЩ – страна, традиционно считана за толерантна и мултикултурна. В страната живеят шест милиона мюсюлмани. Религията им обаче вече има статут на социална стигма.

Голяма част от мюсюлманите в страната смятат, че са жертва на прекалено усърдното прилагане на закона, което нарушава личните им права. След 11 септември се наблюдава рязко покачване на документираните случаи на нарушения на гражданските права, докладвани пред Съвета за американо-ислямски взаимоотношения. Още по-голям брой вероятно не са съобщени.

"Пейтриът Акт" има много тежък ефект върху мюсюлманската общност в САЩ, която вече се бои да изразява мнението си по редица проблеми на обществото и държавата, тъй като то може да бъде счетено за екстремистко. Това кара повечето американски мюсюлмани да се изолират умишлено от държавата и да търсят алтернативни източници на общуване с нея. И могат да ги намерят в радикалния ислямизъм. Това вече се случи във Великобритания – извършителите на атентатите в лондонското метро бяха британски мюсюлмани.

Променено за дълго време ще остане и отношението на Запада към мюсюлманския свят, дори на символно ниво. През по-голямата част на XX в. образът на мюсюлманите на Запада беше по-скоро положителен, макар и до голяма степен клиширан. Образът на дебелия шейх с милиарди долари от петрол, голям харем и дворец в пустинята отстъпи място на брадатия муджахидин, запасал колан с експлозиви и крещящ цитати от Корана. Разбирането на ислямския свят е трайно променено, а възможностите за комуникация между различните култури вече са силно свити.