В България има повече цигани, отколкото в Германия, Великобритания и Италия, взети заедно. Даже и след като Стената падна и мнозина от нашите цигани се импортираха на Запад. Циганите живеят от векове в България и никога не са били избивани, затваряни в концлагери или прогонвани – както е ставало в западните страни.

Може да се тълкува всякак, но е доказателство, че българите не са расисти. Докато в страните на тези, които ни учат на расова толерантност, са преследвали, преследват и сега циганите както се преследват животни. Такива са фактите.

В България в момента се вижда нарастващ гняв срещу циганите. Но той не е насочен срещу циганите като етнос. Има гняв срещу живееното на гърба на другите и той е само е едно от проявленията на недоволството на българите. 

Друг е въпросът, че този гняв е насочван и използван от политиците.

Изказването на министъра на здравеопазването, което предизвика полемиката за циганите, беше породено от конкретен случай и почива на данни за системни прояви на агресия лекарите от „Бърза помощ“. Тази агресия не е маловажна и не може да бъде търпяна.

Но по-важна е цялостната рамка, в която работят лекарите от „Бърза помощ“ в България. Доста от тях не могат да си докарат заплата, на която всяка продавачка от столичен мол се мръщи. Линейките, доста от тях, са далеч от стандартите. Д-р Москов знае, че не може да им даде повече пари. Но може да канализира тяхното недоволство – срещу циганите.

И това се отнася не само до лекарите.

Ние в България нямаме етнически проблеми. Малко вероятно е и да имаме. В общи линии правата на всички хора се спазват, даже определени части от малцинствата са свръхтолерирани.

Но имаме проблем с елементарната справедливост, с мизерните като цяло заплати и пенсии, с монополизираната хайдушка икономика, която изсмуква доходите. С неефективна система на разпределение на публичните блага, която насърчава мързела и тарикатщината. Това се усеща от хората и те търсят виновници.

А политиците използват това недоволство, понеже то носи гласове. В Народното събрание има две партии, които влязоха с такива гласове, а сега и един министър установява, че такова говорене носи точки.

Безплатно е. За политика е безплатно. И осигурява електорална любов.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ