Думите политик, ром, скинхед и бизнесмен са сред най-честите асоциации с "престъпник". Това сочат резултатите от представително изследване на Институт „Отворено общество - София", които бяха представени на кръгла маса на тема „Мерки за ограничаване на езика на омразата в България".

За проучването институтът е въвел работно определение на понятието „реч на омразата", а именно - изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. „Речта на омразата като понятие не е позната, но е трайно вкоренена в българското публично говорене", констатира директорът на Правна програма към института.

Общо 47% от анкетираните са заявили категорично, че през последната година са чували реч на омразата. 1/4 от тях са чували изказвания, които не просто представляват израз на заплаха спрямо малцинства, но потенциално могат да доведат до извършване на насилие спрямо малцинствените групи.

От обидни изказвания са се засегнали 10% от респондентите, а 4% са се почувствали лично заплашени. 13 % от хората са чували изказвания, които са оставили впечатление у тях, че ако се извърши престъпление срещу представител от малцинства, деянието е оправдано или по-слабо укоримо.

Определени обществени групи са по-чувствителни към езика на омразата. Езикът на омразата се разпознава най-вече от столичани (55%), от младите между 18-29 г. (56%) и висшистите (57%). Сравнително висок е и делът на ромите, които разпознават речта на омразата - 51%. 38% заявяват, че са чували негативни слова по адрес на турците, което може да означава, че има по-малко „реч на омразата" срещу турците.

Циганите остават най-честият обект на речта на омразата, според 90% от респондентите. След тях най-често под обстрела на омразно говорене попадат етническите турци, хомосексуалистите, мюсюлманите, евреите и чужденци.

Интересно е, макар и само според 4% от анкетираните, че жените също са класирани сред обектите на изразяване на омраза.

Оказва се, че речта на омразата не е еднакво разпределена в цялата страна.

2014 г. бележи нарастване на разпространението на реч на омразата срещу чужденците - около 20 % заявяват, че са чували изказвания срещу чужденци. Според Иванова този факт е свързан с притока на бежанци и имигранти в страната като резултат от продължаващия военен конфликт в Сирия. Този проблем засяга по-остро областите около София и Южен централен район за планиране.

Именно по тази причина те трябва да са приоритетни за прилагане на активни кампании за ограничаване на речта на омразата. „Неправителственият сектор може да каже , че нещо е редно или не, но действията трябва да дойдат от политическата класа", смята Иванова.

Любопитен е въпросът с асоциациите, които предизвиква думата „престъпник". 32% от хората я свързват с политиците, 22% с циганското малцинство, 12% със скинхед, а 13% с бизнесмен.

Употребата на слова, излъчващи омраза, най-често се използват от политиците и журналистите, сочи изследването - съответно 67% и 48,6%.

Противопоставянето на езика на омразата е един от десетте принципа в основата на коалиционното споразумение на правителството, напомни изпълнителният директор на Институт „Отворено общество - София" Георги Стойчев.

Във връзка с темата на дискусията правосъдният министър Христо Иванов загатна за казуса със спешната медицинска помощ в ромските махали. „Политическата коректност е едно измислено твърде сложно название на приличието", смята той.

Правосъдният министър декларира желание да обедини усилията си с неправителствения сектор, за да окажат съпротива срещу това явление. Иванов очаква идеи за това какво в качеството си на министър може да свърши в посока на ограничаване на езика на омразата.

„Езикът на омразата е престъпление, но една четвърт от българските граждани не знаят това", заяви Георги Стойчев, позовавайки се на резултатите от изследването „Обществените нагласи спрямо речта на омразата в България".

Норвегия е от държавите, които имат опит с борбата с езика и престъпленията на омразата. 78% от младите в Норвегия използват такава реч в онлайн пространството, обяви посланикът на Норвегия Катарина Викьор. „Когато говорим за ограничаването на речта на омразата, не трябва да смятаме, че нарушаваме свободата на словото", заяви тя. Според нея свободата на словото не ни дава право да нарушаваме правата на другите.

Посланикът на Норвегия даде за пример кампанията „Кажи НЕ на речта на омразата" на Съвета на Европа.

По данните от изследването 2/3 от хората сблъскали се с реч на омразата са го направили, докато гледат телевизия. Според председателя на СЕМ Георги Лозанов телевизията и електронните медии са по-защитени от езика на омразата в сравнение с другите медии.

По думите му телевизията продължава да бъде най-интимно близката медия до съвременния българин и затова всичко се приписва на нея. „Речта на омразата е част от съвременното хейтърство, а то не се развива в електронните медии", категоричен бе той, допълвайки, че тя не произтича от самите медии, а от политиците. Не е лошо политиците да помислят за закон, който да ограничава тяхното говорене в тази посока, счита Лозанов.

Според председателя на СЕМ част от политическите субекти са въвели речта на омразата в репертоара си и тя дори ги вкарва в парламента.

Лозанов повдигна въпроса за политическите сили, които имат медии. По думите му последните години има тенденция в електронните медии, главно в телевизиите, да се реализират политически проекти.

Това носи дълбок, но недефиниран, а оттам несанкциониран конфликт на интереси. Тези политически проекти от своя страна носят в себе си често речта на омразата.

Необходими са промени в нормативната база. Като първа мярка, Лозанов предлага речта на омразата да бъде въведена като термин в законодателството по отношение на медиите. Той предлага понятието "реч на омразата" да се разшири. Третата стъпка е да се мисли за ограничаването на конфликта на интереси при опасното сближаване между медията и политиците, за „политическите употреби на медиите, които даже се превръщат в партийни медии".

Речта на омразата е лакмус за лошото качество на политиката и образованието. Тази констатация бе произнесена по време на дискусията от Деница Сачева. Според нея правосъдната система не разбира колко важни са тези проблеми. Речта на омразата може да бъде клечката, с която да бъде запален много сериозен пожар.

Според Сачева Комисията по етика съществува бутафорно в парламента, но е редно да има поне едно решение във времето. „За мен борбата с речта на омразата минава през прилагане на закона, множество информационни кампании, които обясняват защо това е лошо и през образованието", категорична е Сачева.