Една година след събитията по опита за налагане на епископ Борис за Митополит на Варненската и Великопреславска митрополия, от Светия Синод се прави поредния опит за скандално, неморално и неканонично издигане на архим. Дионисий за епископ, съобщават от Инициативният комитет „За чистота в Българската православна църква“.

По този бе изпратено отворено писмо до Светия синод на БПЦ във връзка с предстоящото заседание на 09. 12. 2014 г.

Припомняме, че митрополитите гласуваха издигането на архим. Дионисий за епископ на 28 ноември т.г. по предложение на патриарх Неофит и насрочиха хиротония (въвеждане в епископски чин) за 21 декември.

Moreto.net публикува пълния текст на писмото:

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Събитията през последната година, свързани с изборите за нови епархийски архиереи, както и новите епископски ръкоположения през този период, показаха дълбоката системна криза в начина на издигате на духовници в епископски сан в Българската православна църква.

Основен принцип на църковния живот е на върха на духовната йерархия да се издигат най-духовните, най-украсените с монашески добродетели и най-примерните чеда на Църквата. Този принцип днес се замества с административно издигане на хора, които нямат реален монашески опит, изграден от живот в манастирско братство под ръководството на опитен старец.

В същото време в списъка на епископите на БПЦ, т. е. на бъдещите епархийски архиереи, продължават да стоят имената на опетнени със скандали личности, срещу които не се произвежда църковно следствие и които утре в това си църковно битие ще бъдат кандидати за митрополитска длъжност.

Всичко това е последица от нарушаването на основния принцип на духовния живот, който изисква епископите да бъдат посочени от Бога заради техния съвършен живот или издигнати от народа- пак по Божието свидетелство и прослава, чрез признанието на техните духовни дарове от църковния народ.

В приложение на този принцип, Устава на БПЦ изисква:

- Кандидатите за епископи да не са незрели в духовно отношение и да са украсени с монашески добродетели.

За съжаление, целият духовен опит в монашески живот на някои кандидати се свежда до пострижението и ръкоположението в манастир, който много често е или женски или напълно празен. Следва кратко игуменство в празен манастир, завършване на висше образование и административни послушания извън манастира.

Ако монашески опит се трупаше в празните манастири, университите и в администрацията на митрополиите, Светите отци щяха да предвидят тези случаи в каноните на Църквата.

За съжаление в Българската православната църква има само няколко мъжки монашески братства, съответстващи на църковното предание и на критериите на Устава на БПЦ, където монашеския живот се извършва в послушание, труд и молитва.

- Да не се ръкополага епископ без епархия.

Нарушаването на този основен прицип води до унижаване на епископското достойнство, при което епископите се занимават с административни задължения, нямащи нищо общо с тяхната апостолска власт и приемство. Епископите без епархия нямат власт над никого и съответно не са епископи. Епископите без епархия не участват в заседанията на светия Синод и в заседанията на Епархииските съвети на Епархиите, където са зачислени. Така те губят своя личен авторитет пред християнския народ и живеят в очакване да почине някой митрополит, за да получат „евентуално” реална епископска власт. Докато чакат това да се случи, те в повечето случаи внимават да не взимат решения и да не изказват мнения без позволение на митрополитите, за да не загубят тяхното благоволение. Така едни епископи се оказват подчинени на други.

Всичко това е грубо извращаване на църковните и съборни принципи.

От друга страна, каноните на светата Църква изискват новите епископи да бъдат избирани със съгласието на всички епископи на областта, а не с мнозинство. Този основен църковен принцип при изборите на нови епископи гарантира, че самите епископи ще опазват съвестно апостолските редици и няма да допускат в тях хора, които нямат съвършен по Бога живот. Изборът на епископи без съгласието на всички епископи от областта според 4 правило на Първия Вселенски събор е неканоничен.

С голяма болка наблюдаваме как чрез нарушаване на устава на БПЦ и чрез използване на вратичките в него, изключенията в духовния живот се превръщат в правило при административното и кариерно издигането на новите Епископи на БПЦ.

Казусът с архимандрит Дионисий показва всички тези пороци на системата за издигане на монаси, без духовен авторитет и монашески опит, и заместването на тези качества с кариерно издигане по административните стъпала в някоя митрополия или в администрацията на Св. Синод.

Да не допускаме разкол и противопоставяне между духовния живот и йерархията, защото това никога не е в полза на йерархията.

Защото хората винаги следват истинските духовници, независимо от длъжността и сана им.

Реакциите на църковния народ в нашата поместна църква през последната година показаха, че той различава и познава поименно всички достойни монаси и свещеници, и архиереи, и не може да бъде принуждаван насилствено да приема административни решения, които противоречат на реалната църковна действителност.

Замяната на духовните с административни критерии при издигането на епископи, заплашва да превърне Българската православна църква от духовна институция в административен апарат, в който епископската власт е обсебена от недостойни хора, които произвеждат духовни чеда и епископи по свои образ и подобие, а любовта към съвършенния живот в Христа е заменена от кариеризъм и угодничество.

Ваши Високипреосвещенства, призоваваме Ви чрез обща грижа на клир и народ за възраждане на енорийския и манастирски живот, да работим за израстването на ново поколение достойни духовници и пастири на Българската православна църква.

От името на Инициативен комитет „За чистота в Българската православна църква“: Иван Панайотов, Лиляна Савова, Веселина Савова, Явор Георгиев, Борислав Аврамов, Георги Манолов, Венцислав Георгиев.