Стоян – един сред десетките бездомни хора по варненските улици. Уморен от скитническия си живот, сам потърсил помощ от община Варна. Вече на възраст, човекът се радва, че служителките ще му помогнат да започне да взима пенсията, която му се полага, а дотогава ще има покрив над главата си, легло и парно. Надява се, че същите тези жени ще успеят да намерят начин да му осигурят дом за постоянно. Знае, че трябва сам да се погрижи за храната си, но посреща тази вест с усмивка, защото от години живее на улицата и е оцелял, справил се е. „Всичко, което виждате, от контейнерите за смет съм си го намерил – и дрехите на гърба ми, и постелките, с които легло си правя, и храната“, коментира Стоян. Отпуснал се е в един стол в стаята, която в следващите три месеца ще му е дом. Тя е част от общинския приют на ул. „Петко Стайнов“. Наскоро ремонтът приключил и приемането започнало. Стаичката, в която Стоян ще живее, е малка. Но има две легла, чисти чаршафи, парно, стол и маса, санитарен възел с топла вода. Веднъж дневно се осигурява топъл обяд.

Доволен ли е Стоян от условията? „Спал съм под тераса, и пак съм бил доволен, справил съм се, намерил съм начин, оцелял съм“, казва човекът в отговор. С огромни подробности разказва за леглото, което е изобретил и ползвал доскоро. „Два стиропора от по 40 сантиметра, върху тях найлон, велпапе, найлон, велпапе, найлон, два дюшека, одеяло, два юргана, тънко одеяло, а накрая един голям найлон, който обхваща цялото легло, затиснат с камъни от всички страни. Като се свечери, повдигам от едната страна найлона и се мушкам вътре, пак затискам с тухличките и ми е топло цяла нощ“, обяснява Стоян.

Бездомникът не е бил цял живот на улицата. Имал е семейство, дом и работа. „С двете си ръце цяла къща построих, но жената поиска развод, защото съм бил беден, а тя си е намерила по-богат“, разказва житието си човекът. Синът също се отрекъл от него. Казал на доведения си баща, че татко му вече не е сред живите. Пастрокът го уредил да пътува по света с кораби. „Знае на какъв хал съм, последния път ме прогони, като отидох да видя как са“, разказва Стоян.

Загубил всичко по пътя си, днес той проявява хитрост и изобретателност, за да оцелее. Не казва, че се е уморил от уличния си живот, но с радост приема леглото в приюта. С радост същата сутрин е приел и подарък от една непозната жена, която дори не поискала да си каже името, за да може той да й поблагодари. „Много приятно ме изненада. Таман си бях намерил един фас и се канех да си го изпуша, когато една непозната ме настигна и ме викна по име. Даде ми една торба с храна, която е купила за мен. Още даже не съм успял да разгледам всичко в пакета, защото трябваше да дойда в приюта да ме настанят на топло“, разказва Стоян. Той подчертава – бездомниците са хора, които оцеляват. Приемат помощ, и то с благодарност, но никога един скитник не би се молил за каквото и да е. „На колене никога не падам! И от мен да знаете – най-скъпоценното нещо, което хората имат, са животът и здравето. Тях на пътя няма да ги намериш, нито можеш цената им да платиш“, казва човекът.

Димитър Енчев, управител на приюта: Нужни са храна, легла и постелки за скитниците

Храна, легла и постелки са необходими на общинския приют, за да се посрещнат нуждите на бездомниците, които заради студеното време започват сами да търсят подслон. „Имаме 30 места, които вече са запълнени, но имаме възможност да подслоним още 40 души. Нужни са ни обаче допълнителни легла и одеяла, трябват ни столове, а най-важното е да им намерим храна, защото ние им осигуряваме само един обяд през делнични дни. През останалото време те сами трябва да си набавят храната“, коментира управителят на общинския приют Димитър Енчев. Той уточни, че най-добрият вариант е храната да е готова за консумиране, тъй като бездомниците в приюта нямат уреди, с които да си готвят. „Консерви, зеленчуци, хляб – всичко би било от полза“, коментира той. Вече са започнали разговори с местната организация на Червения кръст, а от столичната стокова борса са готови да помогнат, но Енчев трябва да осигури транспортирането на дарението.

„Всеки ден идват хора да търсят подслон, защото от предишни зими знаят за тази възможност“, коментира управителят. Само вчера сутринта сами са пристигнали петима скитници, а бившият боксьор Огнян, за когото варненци алармираха през социалните мрежи, е бил доведен от две общински служителки. „Само за ден шестима дойдоха. Единият от тях обаче се оказа, че е издирван от полицията за измама, така че очаквам да дойде полицейски патрул и да си го прибере“, обяснява Енчев.

Ако някой гражданин иска да помогне на бездомник с настаняването му в приюта, най-добрият начин е да се обади на телефон 112. „Приемаме веднага скитниците, ако са дошли сами или са доведени от екип на полицията или на Бърза помощ“, обяснява процедурата управителят. Скитниците, които са от Варна, имат право да пребивават в социалното заведение два пъти по три месеца в рамките на една календарна година. Хората, които са дошли от други населени места обаче, имат право на подслон само за 7 дни. Тъй като времето става все по-студено, ръководството на община Варна трябва да се разпореди дали бездомниците ще могат да останат за по-дълго време, което обичайно се случва със заповед на кмета.

Жена избягала по чехли в най-големия студ

Съвсем обичайна практика е настанените на топло скитници да си тръгнат без обяснение само няколко дни след като са били приютени. „Миналата зима при нас е била настанена бездомна жена, която е стояла само няколко дни и в най-големия студ, боса, само по чехли, избягала. Преди около месец същата жена ни беше доведена, но след 3-4 нощи избяга“, разказва Енчев. Социални работници споделят, че това често се случва. Не е заради правилата в приюта, тъй като бездомниците са свободни да излизат когато поискат. „Това е просто начин на живот, избор в много случаи“, коментира управителят.

Има обаче и хора, които не желаят да се връщат повече на улицата. Едни с охота разказват житието си, но пък други се срамуват. Такъв е случая с над 70-годишен бивш треньор по водна топка на „Черно море 1948“, който е интелигентен човек, добър събеседник, но се срамува да сподели с екипа на приюта как е попаднал на улицата. Историята помни, че под негово ръководство отборът жъне невероятни успехи през 70-те години. Днес обаче бившият треньор разчита на подаяния.