Някак си сме свикнали, че доброто няма нужда от похвала, често сме склонни да изкажем недоволството си, но не и благодарността. Не така обаче стоят нещата за родителите на децата випуск 2010г. – 2014г., завършили ЦДГ „Моряче“ в гр.Варна.

Сега техните дечица са първи клас, а това им дава възможност да разберат още повече колко ценни хора са били учителките на децата им госпожа Нарлиева и госпожа Илиева.

Затова родителите се събират и решават да изпратят официално писмо, с което да изкажат дълбоката си почит и признателност. Писмото адресират до директорката на детската градина – госпожа Вълкова, до г-жа Кръстева, която е на длъжност „Главен експерт детски градини“, отдел „Образование“ в Община Варна и до г-жа Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители.

Защо благодарят тези родители на учителките, вижте сами ?

- В края на четвърта група почти всички деца можеха да четат и пишат. Можете да си представите, каква смелост трябва да имаш като педагог за да заведеш цялата градинска група на литературно четене. Е, нашите деца участваха.

- В края на четвърта група всички деца можеха да събират и изваждат. Дори по непонятен за нас начин, ги бяха научили и да умножават с две и три, без децата да са наясно, че това е умножение. На открития урок на края на година, ние родителите бяхме възхитени. Така, както са възхитени и учителите им сега в първи клас. И един факт, който считаме, че е изключително важен – нито едно дете не е било преуморено или пренатоварено. Всичко се случваше естествено, без някакви изключителни усилия от страна на децата. Така у тях се изгради прекрасно отношение към целия училищен процес не само като към институция, в която се усвояват знания, но и като поведение. От „нашите“ деца няма разсеяни, няма такива, които да стават от чиновете си и да се разхождат по време на час, няма такива, които да не знаят как да се държат в училище и как да учат.

- Екипът беше чудесен и педагозите се допълваха перфектно. Едната учителка наблягаше на четенето, писането и смятането, а другата повече играеше с децата, разтоварваше ги. Така те попаднаха в идеалната среда и имаше време за всичко. Ако се случеше така, че някое дете да отсъства продължително или да му трябва повече време да усвои материала, докато другите деца рисуваха или играеха тихи игри, му се обръщаше индивидуално внимание. Убедени сме, че ако попитате учителките, кое дете какви способности има, ще ви отговорят детайлно – на кое какво му се отдава, какво не.

- Колко ли учителки в детски градини копаят в градинката на детската градина за да покажат на децата как се прави, колко оформят лехи и сеят лук? Колко правят истинска туршия, която в последствие децата сами си изяждат? Тук много може да се изброява.

- Не на последно място трябва да се поговори за боледуването на децата. Ако беше необходимо, децата бяха преобличани. Случвало се е и по три пъти на ден. Извеждаха се редовно на чист въздух. Обръщаше се внимание как се чувстват – топло ли им е, студено ли им е, потни ли са, добре ли се чувстват и се реагираше на индивидуалните им усещания. Децата от тази група, в сравнение с другите две четвърти групи, боледуваха в пъти по-малко.

Но накрая бихме искали да приключим с изпращането на децата и това, което направи едната учителка и което трогна голяма част от родителите. Преди празненството за завършването госпожа Нарлиева купила питка. Занесла я в градината. Започнала да кани децата едно по едно. Казвала му по няколко думи за четирите години прекарани заедно, какво му пожелава и колко го обича. Накрая всички деца са имали парченце питка и душа изпълнена с щастие. Това е бил толкова съкровен за децата момент, че те го споделяха, като нещо много лично и прекрасно.