„Кой тука ще ни изчисти. 20 години сме заринати и няма кой да ни обърне внимане.” С тези думи, или поне с този смисъл, група роми посрещна екипа на „Черно море“ в затлаченото догоре с боклуци дере в „Максуда“, след като за втори път от лятото там влязоха тежки машини. И докато групата недоволстваше, че дълги години никой не ринел смрадливите камари, техни съседи необезпокоявани допълваха планините с нови боклуци. „Виждате какво става, преливаме от пусто в празно. Докато работя, хвърлят отгоре ми“, примирено обясни багеристът Илия Илиев.

Разчистването на дерето около канала започна през лятото. Първо бяха изринати боклуците около мостчетата, които могат да станат преграда при силен валеж и да предизвикат наводнение. Работниците обясниха, че багерите работят по цялото протежение на канала – от автогарата до края му в „Максуда“. Но най-зле е положението в ромската махала.

Докато разговаряме с багериста, групичката роми около нас расте. „Искат къщите да ни събарят, а те не се виждат от боклук. Децата ни си играят с каквото намерят в дерето. А там и болести има“, възмутено обяснява възрастна жена. И като потвърждение на думите й три хлапета се скарват за нещо с неопределена форма, което изровиха сред смърдящата пепел и пластмасови бутилки. На принципа „Боклукът за един е съкровище за друг“ повечето хора в махалата преравят изхвърленото от съседите си за всеки случай. Но най-потресаваща е гледката на парцаливи хлапета, нагазили в канала, въпреки че е началото на ноември, да ровят сред купищата мръсотия, без ясна представа какво точно търсят там.

Жителите на „Максуда“ дори са се квалифицирали. Пред една от къщите има десетина огромни чувала, пълни с пластмасови отпадъци. Явно някой ги складира с идеята някога да ги върне за вторични суровини. Но засега чувалите се белеят сред останалите боклуци. А смрадта в целия район е ужасна. Явно преди дни някои от бунищата са се запалили, защото има прясна пепел, която все още вони непоносимо.